Известен професор от Йеил се отказва от дарвинизма, но все още не приема напълно интелигентния дизайн
Професорът се отказва от дарвинизма не без известно съжаление. „Това означава една красива идея по-малко в нашия свят“, казва Дейвид Гълернтър.
Той е последният човек, за когото бихте предположили, че ще отхвърли Дарвин. Живее и работи в самото средище на интелектуалното статукво. Професорът е прочут компютърен учен в университета Йеил – Ню Йорк Таймс го нарича „рок звезда“ – и е член на Националния съвет на изкуствата. В скорошна статия в Claremont Review of Books той обяснява защо вече не вярва в теорията на еволюцията на Чарлз Дарвин. След това излага сходни аргументи в интервю с Питър Робинсън от Института Хувър.
Гълернтър, който е известен, че предсказва появата на световната интернет мрежа, казва, че три книги са допринесли за промяната на неговите убеждения. Едната е Darwin’s Doubt на Стивън Майер от Института Дискавъри. Втората е The Deniable Darwin and Other Essays на математика Дейвид Берлински. Третата е Debating Darwin’s Doubt, антология под редакцията на Дейвид Клингхофър.
Защо отхвърля дарвинизма?
Защо Гълернтър отхвърля дарвинизма? Първо, той посочва липсващите фосили от наличните данни. Това е притеснявало дори Дарвин. Защо това е проблем? Броят на фосилите на огромни животински групи експлодира по време на камбриевия период. Това означава, че трябва да имаме множество фосили на по-прости „преходни“ организми в предкамбриевия период. Но такива няма.
Професорът пише: „Дарвиновата теория излага предположението, че новите форми на живот се развиват постепенно от стари организми в постоянно разклоняващо се, растящо дърво на живота. Тези прекрасни нови камбриеви организми трябва да са имали предкамбриеви предшественици, подобни на тях, но не толкова сложни и разнообразни. Няма как да са изригнали внезапно, като гейзери. Всеки трябва да е имал тясно свързан предшественик, който да имал свои собствени предшественици.“
Някои твърдят, че предкамбриевите предшестващи фосили липсват, понеже организмите тогава са били с меки тела, които не са оцелели като фосили. Но някои предкамбриеви фосили на такъв тип създания са оцелели – но те просто не са предшественици на камбриевите фосили.
Гълернтър казва, че като цяло отсъства плавно развитие на нови видове. „Повечето видове влизат в еволюционния ред напълно образувани и след това си тръгват непроменени“. Дарвинизмът не може да обясни това.
Нео-дарвинистката еволюция опровергана след Дарвин
Може би най-големият недостатък на дарвинизма, пише професорът, е трудността която съпътства образуването на нови функционални протеини. Дарвиновата еволюция разчита на огромен брой такива процеси. Нашите познания по молекулярна биология са се развили от времето на Дарвин. Неговата теория не пасва на новите постижения в тази наука.
Гълернтър внимателно разглежда доказателствата и статията му представлява много полезно кратко ръководство по проблема. Той цитира Дъглас Акс, виден учен, който изчислява шансовете да се получи стабилен протеин, който да изпълнява някаква полезна функция и по тази причина да бъде запазен посредством естествения подбор, и получава резултат от 1 върху 1077. Това е само за един от всичките протеини, които са нужни на един организъм.
Гълернтър обобщава доказателството: „грамадното е толкова голямо, а миниатюрното е толкова малко, че на този етап неодарвинистката еволюция няма смисъл. Опитайте се да си пробиете път чрез мутации като тръгнете от 150 безсмислени съединения, за да стигнете до работещ, полезен протеин и ще осъзнаете, че това е непостижимо. Опитайте с десет мутации, с хиляда, с един милион – няма начин. Разликата между вероятните резултати и полезния ход е смазваща. Това няма как да се случи.“
Неговите проблеми с дарвинизма не спират дотук. Последният, който излага, е нео-дарвинистката вяра, че „генните мутации са двигател на макро-еволюцията.“ Те могат да обяснят промени в съществуващи форми, но не и развитието на нови форми. Мутациите са фатални и организмът умира преди да може да има потомство. Няма примери с мутации, които да не са фатални. Джон Ф. Макдоналд, генетик от Технологическия институт в Джорджия нарича този въпрос „големия дарвинистки парадокс.“
Макар да отхвърля дарвинизма, Гълернтър не предлага алтернатива. Той не приема изцяло идеята, че интелигентният дизайн обяснява произхода на видовете. Той пита защо един създател би направил толкова много обречени организми. „Защо сме податливи на болести, на сърдечен разрив и т.н.?“ От друга страна, „Религията е изцяло в противниковия лагер.“ Дарвинистите са тези, които са станали догматични.
Интервю след статията
Гълернтър се появява също в интервю с Питър Робинсън от Института Хувър, озаглавено „Математически предизвикателства към Дарвиновата теория на еволюцията.“ Двама от авторите, които той цитира, са заедно с него – Берлинси и Майер.
В интервюто Гълернтър подробно обяснява своята статия. Той казва, че не математиката предизвиква Дарвин, а че самият Дарвин не разбира биологията. Майер казва, че едва през последните няколко десетилетия сме разбрали, че вероятността случайни молекули да образуват смислен протеин, е изключително малка. По времето на Дарвин се е знаело много малко за молекулярната структура. Науката е израстнала и Дарвиновата теория вече не е актуална.
Толкова нищожна е вероятността една мутация да образува функционален протеин, че реално е все едно дали ще кажем, че това не е вероятно, или ще заявим, че е невъзможно. На практика няма разлика. „Знаем, че ако един милион маймуни пишат върху един милион пишещи машини, те няма да произведат събраните съчинения на Шекспир.“
Участниците в разговора преминават към темата за интелигентния дизайн. Берлински е скептичен. Майер е защитник на тази теза и казва, че слепите материални процеси не могат да обяснят произхода на информацията, която е нужна, за да се построи една нова биологична форма. Той предполага, че болката и страданието в живота, причинени например от агресивни лоши вирусни щамове, може да са резултат точно на самите мутации, които защитниците на еволюцията приемат за движеща сила на прехода от един вид в друг.
Интелигентен дизайн – може би
Гълернтър признава, че интелигентният дизайн е „абсолютно сериозен аргумент.“ Той е „първият и очевидно най-интуитивният, който идва на ум.“ Заслужава да бъде разгледан от интелектуална гледна точка. Не може да бъде отхвърлен заради предразсъдъци срещу религията.
Той казва, че неговите колеги се отнасят любезно с него откакто е сменил позицията си по този въпрос. Въпреки това, за тях дарвинизмът се е превърнал в много повече от научен аргумент. „Вие рискувате живота си, когато заемате интелектуална позиция срещу дарвинизма. Те ще ви унищожат.“
Той не вижда „никаква свобода на словото по този въпрос.“ Дискусията по тази тема не е научна или интелектуална. Научните кръгове реагират така, сякаш той напада тяхната „религия.“ За жалост професорът не е оптимистичен, че в скоро време академичните среди ще се откажат от дарвинизма.
Превод: Радослава Петкова
