Начало ПРИЗВАНИЕ

ПРИЗВАНИЕ

И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел. И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: „Аз съм Богът на бащите ти Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет“ (Деяния 7:30-34).

 

Анализ

Това е разказът на Стефан за Божия призив към Мойсей да бъде Негов представител пред фараона. Стефан беше определен от презвитерите на църквата в Ерусалим да бъде дякон (Деяния 6:5). Той изпълняваше много добре своята функция (ст. 8). Беше евангелизатор. Привлече вниманието на юдейските първенци. Те го арестуваха и го доведоха пред Синедриона. Това съвещателно тяло нямаше власт да му наложи физическо наказание. Това беше изключителен монопол на Римската империя. Но Синедрионът можеше да го отлъчи и така да го изхвърли от събранието на вярващите.

Шеста глава от книгата Деяния на апостолите казва, че срещу него са повдигнати обвинения от лъжесвидетели. Те твърдели, че той е против това хората да се покланят в храма. Това не е вярно и Стефан се опитва да покаже защо обвинението не е истина в свидетелството си, което е записано в Деяния 7 глава. Той разглежда кариерите на трима израилеви водачи: Авраам, Йосиф и Мойсей. Ако четем внимателно неговото свидетелство, ще намерим информация за разликата между работата на един човек и неговото призвание в живота нещо, за което пиша от 1981 г. Работата на един човек е това, което му позволява да прехранва себе си и семейството си, да се снабдява с облекло и да осигури покрив над главата си. Призванието е различно. Определям го по следния начин: най-важното нещо, което ще направите за Божието царство, където е най-трудно да бъдете заменени. Класическият пример е работата на Исус като дърводелец и делото му на Изкупител. По същия начин Павел работи като майстор на шатри (Деяния 18:3), но главната му задача бе делото му на апостол, който пише писма до църквите, с което спомага за установяването на Западната цивилизация.

Стефан започва с историята на Авраам. В действителност това е разказ за Аврам, който в последствие става Авраам. Бог му дава новото име, което означава „баща на народи“. Първоначално Аврам живее в халдейския град Ур. Очевидно е успешен, както показва историята в Битие. Притежава овце. Собственик е на движимо богатство. Когато е призован да напусне Ур, баща му е все още жив. Те се преместват на ново място, което се казва Харан. После, след смъртта на баща си, Аврам отива със семейството си в обещаната земя на Ханаан. Той не притежава земя там. Това е мястото, където Бог му обещава, че ще има огромно потомство. Същевременно той няма деца по това време и е на 75 години, когато напуска първоначалния си дом (Битие 12:4). От гледна точка на професионалното му поприще, той има страхотна икономическа кариера в халдейския град Ур. В Харан той не притежава земя, но има овце и движим капитал: сребро и злато (Битие 13:2). В Ханаан Бог му дава обещание, но не му осигурява никаква земя. „И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че нямаше дете.“ (Деяния 7:5). Точно там беше мястото, където Авраам изпълни своето призвание. В своя дом в Ур той нямаше призвание, нито в Харан. Имаше последователност в живота му: първо бе работата, след това призванието.

След това Стефан разказва за Йосиф в Египет. Знаем тази история от Битие. Йосиф е определен за наследник на баща си Яков. Той получава от баща си известната шарена дреха (Битие 37:3). Това разгневява неговите по-големи братя (ст. 4). Те го продават на пътуващ керван (ст. 28), който на свой ред го продава на Потифер (ст. 36). Изглежда, че призванието му е било да служи като наследник в Ханаан, но изведнъж бива лишен насила от своето наследство. Първоначално има хубава работа в Египет. Управлява бизнеса на Потифер. След това жената на господаря му се опитва да го съблазни и той бяга (Битие 39:18). Тя повдига обвинения срещу него. Потифер го хвърля в затвора (ст. 20). Там той поема управлението на затворническите дела (ст. 22-23). Занимава се и с друго. От време на време тълкува сънища. Това му помага да стъпи в своето призвние (Битие 40). Фараонът го извежда от затвора. Иска от него да му разтълкува един сън и Йосиф прави това. След това фараонът го поставя начело на Египет, по ранг непосредствено след себе си, за да подготви народа за седемте гладни години, които Йосиф предсказва на базата на съня (Битие 41). По-късно той храни баща си и братята си и ги води в Египет (Битие 42-45). Той си възвръща наследството, което братята му бяха опитали да отнемат. Йосиф има висше призвание в Египет като негов управител и си връща своето първоначално призвание. Междувременно работи на две други места.

След това Стефан разказва историята за Мойсей. Този израилев водач е отнет от семейството си още в ранна детска възраст. Временно губи своето призвание като израилтянин. Осиновен е от дъщерята на фараона. Отгледан е в нейното семейство и е обучен да бъде ръководен кадър в Египет. „И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело“ (Деяния 7:22). Бяга от там, когато е на 40 години (ст. 23). Отива в Мадиам. Там работи като овчар в продължение на 40 години (ст. 30). Това е неговата работа. Нещо повече, овчаруването се оказва подготовка за неговото призвание, което е да води бунтовните израилеви овце в продължение на 40 години в пустинята. Той няма как да добие този опит в Египет. Тамошните жители се гнусят от овчарите: „защото всичките овчари са отвратителни за египтяните“ (Битие 46:34б). Това обяснява защо евреите живеят в Гесенската земя, отделени от останалите. Когато един по-късен фараон ги поробва, това слага край на техните призвания и на работата им като овчари. Наистина в Египет Мойсей е обучен да бъде ръководител, което го подготвя за функциите му на водач в пустинята, но работата му на овчар има много по-важна роля в неговото обучение за по-нататъшното му призвание.

Тези три истории показват нещо: работата на един човек е предназначена да го подготви за неговото призвание. Тя не трябва да бъде в противоречие с него. В случаите с Авраам, Йосиф и Мойсей, работата предшества главното призвание на тези прочути водачи на Израел. При апостол Павел е различно. Ние разбираме, че той се препитава като майстор на шатри (Деяния 18:3). Нямаме никаква друга информация относно неговата професионална заетост. Но от историята на ранната църква разбираме, че той има влияние като евангелизатор и проповедник. Знаем, че написва цял куп писма. Както се оказва после, те стават историческата основа, на която стъпва християнския свят, на Запад и на Изток. Това се оказва неговото призвание. Част от него той изпълнява едновременно с работата си. По-късно Павел е затворник в Рим. Той продължава своето призвание и по време на своя плен. И в двата случая работата му не противоречи на неговото призвание.

След това въведение сте готови да прочетете статията, която написах в началото на 1981 г. Тя беше резултат на една дискусия, която проведох с човека, който печаташе месечните бюлетини,  издавани от Института за християнска икономика. Тази статия беше написана за бюлетина „Християнска реконструкция“, който излизаше на всеки два месеца. 

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

А. Призвание: общо и специално

Библията ни учи, че Бог има специално призвание за Своите хора. Той ги призовава да вярват в Исус Христос. Това включва също отказ от нечестивия живот на миналото. Бог призовава хората към нов път в живота. Той ги възстановява напълно в етичната позиция на Негови деца (Йоан 1:12). Това е доктрината за осиновяването. „Призови името Господне“ е известен израз от Библията. Христос казва „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече [буквално - издърпа] Отец, който ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:44). Бог призовава Своите хора да вярват в Христос. Понякога това се нарича „ефективен призив“, друг път – „специален призив“. Това е призивът към вечно спасение.

Общото призвание се отнася за всички хора. Всеки човек трябва да покорява земята за Божия слава (Битие 1:28). Това е призив да работим под всеобщия суверенитет и провидение на Бога. Това е назначението на човека да упражнява господство. Общото призвание е професионалното призвание на човека (английската дума vocation, която е преведена като „професионално призвание“, е свързана с vocal или „глас“). Професионалното призвание на човека е делото на неговия живот, форма на служение пред Бога, без значение дали той осъзнава, че е под Бога, или не. 

Общото призвание придобива голямо значение по времето на протестантската Реформация. Лутер и Калвин наблягат на факта, че всеки благочестив, честен труд е приемлив за Бога, и че не трябва да има етично разграничение между работата на църковния служител и на фермера. Естествено има функционални различия, което е причината Библията да установява някои лични изисквания към хората, които служат като църковни водачи (1 Тимотей 3), но разликите на двете професионални поприща не са от етично естество. Никой човек не е по-свят пред Бога заради работата, която върши.

Тази доктрина освобождава хората от психологическия натиск да се чувстват малоценни заради своята работа. Ако трудът на един човек е приемлив пред Бога, тогава има смисъл човек да работи това, което може. Бог уважава компетентността и я увеличава при всички, които са смирени пред Него и се опитват да подобрят своите професионални умения. Един добър водопроводчик се радва на по-голямо уважение, отколкото мързеливия проповедник. Важното е усърдието, не вида работа, която се изпълнява.

Очевидно е, че това учение носи освобождение. То призовава всички хора да работят усърдно и честно. Учи ги, че каквото и да правят, за да се препитават, си струва да бъде вършено добре. Това на свой ред увеличава икономическата производителност, защото хората се стремят да работят по-усърдно и да пилеят по-малко. Те се стремят да работят така, че да не се срамуват пред Бога от труда си, и като правят това, се препоръчват с труда си и пред хората. Това означава по-голямо богатство за всички участници в пазара, защото всички имат полза от ефикасния труд – всички освен некадърните, мързеливи или некомпетентни хора, които се сблъскват с по-голяма конкуренция, отколкото преди. Те напълно заслужават това, което получават.

Общото призвание е универсално. Всички ще бъдат държани отговорни за своята работа и ще бъдат наградени в рая, или прокълнати в ада, на базата на общото им призвание (Лука 12:47-48; 1 Коринтяни 3). Това морално задължение на хората да работят усърдно и честно ги кара да подобряват своите професионални умения. Това е вид самоуправление и обществото не е нужно да налага преки санкции върху хората, за да пожъне ползите на това качество. Масово разпространеното обръщане на хората към някаква форма на християнството, която проповядва  обвързващото естество на общото призвание, ще произведе по-голямо богатство на глава от населението в това общество. Хората започват да работят по-старателно и по-находчиво. 

Б. Чие призвание?

Животът ми досега е бил успешен в икономическо отношение. Заради това, че успехът ми е видим, често получавам въпроси, най-вече от млади хора, кои според мен са правилата за финансовия успех в живота. Християните, които ме питат този въпрос, понякога искат да им кажа какво трябва да правят, за да се издържат.

Имам готов отговор. Той е свързан с библейската доктрина за призванието. Не е сложен и повечето християни виждат истината в моя съвет. Това, което ме поразява, е че те никога преди не са чували нещо подобно. Никой пастор не ги е съветвал. Никой родител не е сядал, за да поговори с тях относно тези основни правила за професионалната насоченост на един християнин. Ето ги и тях:

  1. Оценете точно своите способности.
  2. Каква е най-важната работа, която можете да изпълнявате?
  3. Каква е най-важната работа, която можете да изпълнявате, в която малцина могат да ви заместят?

Човек, който има дори бегла идея за отговорите на тези три въпроса, има добра представа какво трябва да прави с живота си. Отговорите на тези въпроси не се намират лесно, но е важно да ги разберем. Бог призовава всеки човек да осъзнае тези неща.

Способности: Колкото повече способности имате, толкова по-трудно е решението. Човек, чиито способности се ограничават с умение да върши само едно нещо, лесно може да отговори на този въпрос. Той знае какво трябва да прави. От друга страна някой, който има множество таланти – а това включва повечето хора – ще трябва да направи някои трудни преценки. „Какъв вид работа ми харесва? Какво правя най-добре? Кои са нещата, които бих искал да правя през останалата част от живота си? Има ли такива, които не бих издържал да върша за много дълго време. Кои умения трябва да се стремя да подобря, ако ми се предостави такава възможност?“

Тук трябва да бъдете изключително честни. Вероятно ще трябва да се консултирате с други хора: учители, родители, пастор, работодател и дори да отидете на професионално ориентиране, ако е нужно. Трябва да се погледнете честно в огледалото. Също ще трябва да се научите да приемате оценките на другите по отношение на вас. Все пак ще служите на пазара. Свикнете с идеята, че трябва да се отнасяте сериозно към чуждите мнения относно вашите таланти.

Важността на работата: Ако един човек може да върши добре няколко неща, тогава ще трябва да се сблъска с проблема да впрегне своите умения в някакво професионално поприще. Ако може да говори добре пет чужди езика, какво трябва да направи с този талант? Да преподава в училище? На какво ниво? Да превежда за мултинационална корпорация? Да превежда за някоя държавна агенция? Да превежда книги за някоя издателска къща? Да се присъедини към преводачески екип на сдружението „Уиклиф библейски преводачи“? Има няколко възможности. Нивото на заплащане е само една от причините да се насочим към дадена професия. Има и други.

Казвам на хората да използват това основно правило, когато вземат дадено решение. Опитайте се да си представите живота си след 40 години или в такава възраст, когато ще сте твърде стари, за да работите въпросната професия. Когато правите равносметка на своя живот, каква ще бъдете вашата оценка за работата ви? Била ли е благочестива? Оставили ли сте голямо наследство за децата си? Децата ви били ли са обучени в нравствено отношение как да боравят със своето наследство по начин, който да е угоден на Бога? Дали ли сте много пари за благотворителност? Може да не сте помагали с пари, но да сте се раздавали в служите на хората? Добро ли е било решението да приемете това призвание като дело на вашия живот? Ако някога се опитате да отговорите предварително на тези въпроси, има много по-малка вероятност да се разочаровате, когато си ги зададете след 40 години.

Заменяемост: Малко хора се замислят относно това, когато са млади, а това е въпрос, който винаги трябва да имаме предвид. Не е достатъчно да изберете най-важната работа, която можете да вършите. Трябва да се запитате: „Ако напусна или умра, работното ми място бързо ли ще бъде заето от някой, който е също толкова ефективен, колкото съм аз, за същата заплата?“ Ако една работна позиция е лесно да бъде запълнена бързо при същата заплата, тогава човекът, който я заема в момента, не се е отличил при изпълнението на своята работа. Ако един невярващ може да върши също толкова добре работата на един християнин, тогава има някакъв проблем с нея. Ако християнинът работи добре, тогава вероятно има някаква друга работа, която може да върши, която Бог би искал да бъде направена от християнин.

Днес малко християни живеят според доктрината за призванието. Те не мислят колко са важни като християни в своето призвание. Не разбират как работата им за техните работодатели  трябва да съдържа уникални, изключително християнски качества. Накратко ‒ те не мислят като християни.

Работата на един човек може да е важна в неговите представи и в очите на другите, но ако той остане на тази привидно важна позиция, докато Бог би могъл да използва същите умения с много по-голяма възвръщаемост на друга работна позиция, тогава този служител си пропилява талантите. Ако един човек не може да каже, че е уникално пригоден за своята работа в качеството си на християнин, то тогава е по-добре да се насочи към ново работно място. Ако е лесно заменим, тогава е по-добре да потърси и да види дали няма някаква друга важна работна позиция, която може да заеме, където ще бъде по-трудно заменим.

Накратко, идете там, където няма голяма конкуренция. Там, където вашето присъствие ще издигне това място. Идете там, където вие, като християни, ще увлечете хората да ви подражават, дори и невярващите. На мястото, където ще имате възможност да обучавате други в тяхното призвание. Ако сега не сте в такава позиция, но имате възможност да бъдете, тогава не сте в правилното призвание. Заменяемостта е един от начините да подложите на проверка своето място в живота. Едва ли бихте искали да сте поредната брънка в огромна, безлична икономическа машина. 

В. Четиридесет часовата работна седмица

Никой християнин не трябва да работи само 40 часа седмично, освен ако няма някакъв физически недъг. Малцина са тези, които забогатяват или стават известни като работят само 40 часа на седмица. Малко хора стават майстори в своята професия като работят само 40 часа на седмица. „Шест дни да работиш“, и то не 7 часа на ден. Работете 9 или 10 часа.

Мисля, че при нормални обстоятелства хората на заплата не трябва да работят за работодател повече от 40 часа седмично. Предвид факта, че толкова малко хора работят по 60 часа на седмица, ако работите за заплата повече от 40 часа на седмица, вие ще раздавате напразно своето време (ще го продавате твърде евтино). Допълнителните 10 или 20 часа трябва да бъдат инвестирани в служение в църквата или за отварянето на семеен бизнес, или за придобиване на по-добро образование, или в служба на обществото. Не говоря за хора, които работят на комисиона, или за младши служители в професионално поприще, които могат да станат съсобственици, ако са всеотдайни в работата си. Говоря за това, че ако един човек е склонен да работи 60 часа на седмица, поне 20 от тях трябва да отделя за работа в своя полза. Използвайте заплатата да храните семейството си; работете още 20 часа, за да натрупате капиталова основа или за пенсиониране, или за започване на семеен бизнес. Аз станах финансово независим като следвах това просто правило, затова го препоръчвам горещо.

Работата за заплата рядко е пълноценно призвание, но може да бъде средство да стигнете до своето призвание. Един човек може да е способен майстор в област, която не е добре платена и не му позволява да се издържа на пълно работно време. Тогава той използва своята работа за 40 часа на седмица, за да се издържа, докато върши своето призвание. Аз правя точно това с икономическия си бюлетин „Ремнант ревю“ Приходът от това начинание ми позволява да давам по-голямата част от времето и енергията си на Института за християнска икономика, откъдето не получавам заплата или друго възнаграждение (освен чисто психологическо). Моето призвание е моето дело в християнската икономика. Моят източник на приходи е икономическият бюлетин. Правя разлика между двете неща.

Да работиш повече от 40 часа на седмица за заплата е приемливо само за редки професии, като да си пастор например. Дори и в този случай човек в действителност дава тези 20 допълнителни часа на Бога. Той не ги дава на някой работодател, който обръща допълнителното работно време в печалба за себе си или за корпорацията. Никой човек със здрав разум не работи 60 часа на седмица за някой друг само заради парите. Има много по-добри начини да забогатеете: по-производителни, по-удовлетворяващи и по-печеливши. И не на последно място – по-угодни на Бога. Никога не давайте на работодател това, което би трябвало да давате на Бога, особено времето си. 

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Погледнато ретроспективно, статията, която прочетохте току-що беше може би най-важната статия за личното ми призвание, която някога съм писал. Тя определи моето мислене оттогава насам. Считам, че тя е ясно изложение на позицията, която развивам от дълги години. Ще повторя още веднъж своята основна концепция за призванието: то е най-важното нещо, което можете да направите за Божието царство, в което е най-трудно може да бъдете заменени. Това е лесно да се каже, обаче повечето хора срещат трудности при определянето на своето призвание.

При една шепа гениални хора призванието им се вижда ясно. Йохан Себастиан Бах е бил музикален гений. Не е бил само гениален композитор; също е свирел невероятно на орган. Нямало е съмнение нито в него, нито в останалите, че най-важното нещо, което е могъл да направи, е да композира музика. Той успявал да припечелва пари като е свирел на орган, но главната му работа е била да композира музика. Но във всяко поколение не са много хората, чиито таланти да са толкова очевадни и важни, че да разбират важността на своите дарби от ранна възраст. Малцината, които могат да направят това, имат възможността да прекарат останалата част от живота си в усъвършенстване на своите умения. Могат да се съсредоточат върху тези умения, т.е. да се специализират. Това е голямо предимство, но рядко се среща. 

Г. Как разбрах своето призвание

Личното ми обръщане към спасителна вяра в Христос стана през лятото на 1959 г. Бях на 17 години. Това стана между последната година в гимназията и първата ми година в колежа. През пролетта на 1960 г., когато бях на 18 години, реших, че искам да открия връзката между учението на Библията за икономиката и това, което икономистите казват за икономиката. Бях убеден, че съществува такава връзка, но не знаех как ще я намеря. Нямах почти никакви ръководни насоки от страна на протестантските християни. От друга страна политически консервативните римокатолици се позоваваха на логиката на Тома Аквински, не на Библията.

Повечето икономисти считат, че критерият за истината е чистият човешки разум, а не откровението на Библията. Отхвърлих тази предпоставка, защото уповавах в откровението на Божието слово. Когато първоначално реших, че исках да открия корелациите между учението на Библията за икономиката и теориите на икономистите за икономиката, знаех, че ми предстои много задълбочено самостоятелно изучаване на Писанията. Също знаех, че ще трябва да направя много голямо самостоятелно изучаване на икономиката. Знаех, че икономическият подход, преподаван в моя университет, не беше точната икономическа система. Стигнах до икономическа теория посредством така наречената Австрийска икономическа школа. Най-компетентният икономист в нея е Лудвиг фон Мизес. Най-видният икономист беше човек, обучаван от Мизес – Ф. А. Хайек. Осъзнах, че ще трябва да прочета трудовете на тези двама икономисти. През юни 1960 година си купих „Човешкото действие“ на Мизес (том от 900 страници, издаден през 1949 г.) и „Конституцията на свободата“ на Хайек (том от 570 страници, издаден през 1960 г.). На вътрешната страна на кориците записах датата, на която съм купил всяка една от тези книги. Съмнявах се, че някой от преподавателите ми по икономика в университета беше чувал за първата книга, а също и за втората, която беше издадена едва наскоро. Знаех, че ще трябва сам да си преподавам икономиката. Започнах да правя това през лятото на 1960 г. Прекарах университетските си години в изучаване на история в класната стая и в самообучение по икономика и богословие. Нямаше кой да ме ръководи. Кулминационната точка на този процес беше през лятото на 1963 г., когато прекарах три месеца като платен стажант. Прочетох основната литература на Австрийската икономическа школа. Дж. Р. Ръшдуни ме уреди с тази работа. Използвах парите, за да посещавам Уестминстърската богословска семинария във Филаделфия.

През първата ми седмица в Уестминстър, през есента на 1963 година, бях поканен да изнеса кратка реч на едно вечерно събитие в Ортодоксалната презвитерианска църква, където ходех. Тя се намираше срещу семинарията. Новопостъпилите семинаристи, които посещаваха църквата, бяха поканени да изнесат кратка презентация относно тяхната основна мотивация да посещават богословското училище. Казах на аудиторията, че целта ми беше да работя за развитието на ясно формулирана християнска икономика. След една година напуснах и се върнах към университета, за да взема по-висша академична степен, където изучавах история, икономика и социология.

Не знаех колко време ще ми отнеме, докато стана достатъчно компетентен в областта на икономиката, за да публикувам нещо. Както се оказа, процесът отне малко по-малко от седем години. Първата ми статия, която бе публикувана в национална медия, се появи във „Фрийман“ през февруари 1967 г. Но това списание не беше християнски насочено, макар от време на време да публикувах в него статии, които бяха категорично християнски по характер. Просто редакторът беше презвитерианец.

Когато моята съпруга ми предложи да започна да пиша икономически коментар на Библията през 1973 г., нямах представа колко години ще ми отнеме това. Едно такова дело никога не беше опитвано преди това. Започнах този проект през февруари 1973 г. Тъкмо бях навърши 31 години. Първата част, върху Битие 1 глава, се появи в априлския брой на „Халкедон Репорт“, бюлетина, издаван от организацията, създадена от Ръшдуни, който вече беше мой тъст. Скоро след това Крейг Прес издаде първата ми книга върху християнската икономика: „Въведение в християнската икономика“. (http://bit.ly/gnintro) През следващите четири години обяснявах по един пасаж на месец.

Знаех, че с това бавно темпо никога няма да измина цялата Библия. Затова през септември 1977г. започнах да работя по нова програма. Тя не беше базирана върху крайния резултат, а върху времето, което влагах. Започнах да отделям десет часа на седмица, 50 седмици на година, за да изследвам въпроса и да пиша колкото се може повече. Поставих си краен срок: 11 февруари 2012 г. На този ден щях да навърша 70 години. Както се оказа, завърших проекта някъде 5 месеца след крайния срок. Пълният комплект книги беше издаден в PDF формат през 2012 г. Ако трябва да обобщя – поставих си краен срок да свърша работа, а за да го постигна, имах седмични изисквания за време, което трябваше да отделям. Нуждаех се от всяка минута, дори и тези, които нямах. И всичко това – само за да извърша базовото проучване. След това трябваше да напиша самите книги. През 2013 г- започнах да организирам „Учебната програма на Рон Пол“ и направих своя дял, който се състоеше от 1250 видео-урока. Самата програма има 9600 урока. Беше завършена през 2017 г. Също завърших първото издание на „Заветната структура на християнската икономика“ (2015 г.) През 2017 година публикувах първите два тома на тази поредица. Надявам се да я завърша до 2020 г. Това ще означава, че проектът ми е отнел точно 60 години. Това ще се окаже моето призвание. Това беше най-важното нещо, което можах да направя, където беше най-трудно да бъда заменен.

Основах Института по християнска икономика и го управлявах от 1976 до 2001. ИХИ беше институционалният инструмент, който създадох, за да преследвам по-ефективно своето призвание.  Изградих го по такъв начин, че да не може да стане професионално препитание за мен. Не получавах заплата от него, нито вземах хонорар като автор на книгите. Разбирах, че ИХИ беше част от призванието ми и исках да се уверя, че хората разбират, че не го движа, за да имам препитание. Обикновено посвещавах поне 20 часа седмично да управлявам организацията. Това беше освен десетте часа седмично, през които работех върху своя коментар. Използвах ИХИ основно, за да събера средства за издаването на дългогодишния ми проект, който достигна 31 тома, за книгите и бюлетините. Закрих института, когато един ден осъзнах, че мога да публикувам безплатно книги и статии в световната мрежа. Вече не исках да вземам пари от хората, за да издавам книги и бюлетини. Започнах да публикувам само онлайн.

Тази книга ще е третата част от проект, който се надявам, че ще бъде четиритомна поредица по християнска икономика. Тя ще бъде кулминацията на труда на моя живот. През 2017 г. започнах да публикува глави от книгата в своя сайт. Трудът на живота ми ще бъде завършен с публикуването на четвъртия том, издание с пълен научен апарат. Планът ми беше прекъснат отчасти, когато през юни 2017 г. ме диагностицираха с трети стадий на рак на простатата. Но това не донесе фундаментална промяна в писателския ми график, нито в намеренията ми. Още в началото на зрелия си живот знаех какво трябва да направя, така че ракът просто ми напомни, че времето ми е към своя край. И без друго знаех това. 

Д. Идентифициране на вашето призвание

Препоръчвам ви да обмислите внимателно какво е вашето призвание. Може все още да не го знаете. Може никой да не ви е казвал колко е важно да го знаете. Възможно е да не разбирате, че вашето призвание едва ли ще бъде същото като кариерата ви. В своето професионално развитие вероятно сте заменими. В рамките на един месец след вашето пенсиониране или смърт, организацията, за която сте работили, ще ви е заменила. Служителите, с които сте работили всеки ден, ще си спомнят за вас от време на време, но скоро ще се приспособят към новите обстоятелства. Те няма да имат друг избор.

За разлика от това, ако успеете да идентифицирате своето призвание и да работите по него, и ако успеете да го завършите преди да умрете, другите хора ще се приспособяват към резултатите на вашето призвание, въпреки факта, че може дори да не ви познават или да не знаят какво сте извършили. Не е нужно да получите признание, за да е успешно вашето призвание. Има една стара поговорка, която считам за вярна: „Можеш да постигнеш много, ако ти е все едно кой получава признанието.“

Трябва да започнете да работите върху идентифицирането на вашето призвание с първата стъпка  от библейския заветен икономически модел: предназначението. Какво е най-важното специфично предназначение на вашия живот? Знаете ли го? Ако все още не го знаете, е по-добре да го научите.

Когато идентифицирате това предназначение, можете да започнете да поставяте цели, които ще ви позволят да го реализирате. Целите са подчинени на предназначението. Както можете да очаквате, препоръчвам да идентифицирате тези цели от гледна точка на петточковия библейски заветен икономически модел. Една от целите на вашето призвание трябва да е свързана с петата точка: наследството. Това касае вашия житейски принос. Книгата, която четете в момента, очевидно е част от това, което считам за мой принос към християнския свят. Нейното написване и издаване представлява форма на служене – втората точка на библейския заветен модел. Призванието на моя живот беше посветено да обяснявам библейските основи на икономическия закон. Законът е третата точка от библейския заветен модел. Моята икономическа теория почива върху доктрината за суверенитета на Бога, която е първата точка. Вие ще отсъдите в своя живот дали моите усилия са били смислени. Съдът е четвъртата точка. Моята молитва е Бог да даде висока оценка на моя труд. Ако го направи, то той е в позиция да популяризира труда ми в рамките на институционалната църква. Даването на оценка е изключително важна концепция в съвременната икономическа теория (след 1870 г.). Оценяването е свързано с произнасяне на присъда.

Ако се затруднявате да идентифицирате най-важното, специфично предназначение на вашия живот, ви предлагам да преминете през някои конкретни стъпки, които ще ви помогнат да стесните възможностите, докато стигнете до най-вероятните кандидати. Трябва да идентифицирате следните неща:

  1. Своите уникални умения
  2. Своите главни интереси
  3. Своите предишни успехи

Колкото повече умения притежавате, толкова по-трудно ще бъде да идентифицирате своите уникални способности. Уменията, върху които трябва да се съсредоточим, са тези, които са свързани със служене. Имате ли уникалната дарба да служите на други хора? Има ли област във вашия живот, в която мислите, че имате конкурентно предимство да подобрите живота на другите хора?

Второ, какви са главните ви интереси? Какво правите в свободното си време, което не е свързано  с развлечения? Имате ли хоби? Добри ли сте в него? Може ли това хоби да бъде използвано по някакъв начин, за да подобри живота на хората? Ако истински желаете да правите нещо, когато не ви се плаща за него, тогава трябва внимателно да помислите върху възможността то да е вашето призвание. Причината за това е ясна: ако наистина харесвате да правите нещо, няма да се откажете, когато пътят стане стръмен. Във всеки голям проект идва етап, когато работата става трудна. Ще има неща в този проект, които няма да искате да вършите. Може да не сте добър в тях. Вероятно ще бъде по-лесно да изоставите проекта, отколкото да го завършите. Не започвайте голям проект, който няма да можете да завършите.

Какво да кажем относно предишни успехи във вашия живот? Къде сте имали конкурентно предимство? Хората, които могат да правят нещо по-добре от други хора, обикновено са склонни да правят все това нещо. Те харесват да преживяват успех. Ако можете да намерите област в живота си, в която постоянно жънете успех при различни обстоятелства, и е подходящо да служите на другите в тази област през целия си живот, тогава трябва сериозно да помислите дали тя не е вашето призвание.

Този процес на себеоценка понякога се нарича проверка на личния инвентар. Когато правите инвентаризация в един бизнес, трябва да знаете всички налични капитали на този бизнес. Ако можете да продадете нещо, с което да спечелите пари, тогава това нещо трябва да присъства в инвентара. В нашия контекст не говоря за продажба на нещо, а за раздаване. Нещо повече – говоря за продължителното му раздаване през годините.

Когато идентифицирате най-вероятния кандидат за призвание на вашия живот, трябва да започнете да идентифицирате неговите цели. Ще имате вътрешни цели за вашето призвание. Много по-важни са външните цели. Ще трябва да намерите отговор на следните въпроси:

  1. Към кого е насочено служението
  2. Услуги, от които има нужда
  3. Необходими услуги, които не се предлагат 

Ако не искате да си изгубите времето, докато следвате своето призвание, трябва да можете да идентифицирате хората, които ще имат полза от вашите усилия. Когато предлагате нещо на нулева цена или на отстъпка, е лесно да съберете хора, които да искат да го получават. Ще трябва да пресеете тези хора. Призванието не е начинание ориентирано към печалба. При икономически печелившата дейност вие подбирате хората от гледна точка на това дали ви носят печалба. Някой плаща за услуга. Ако плаща повече, отколкото ви струва да осигурявате услугата, вие ще продължите да я доставяте. Това рядко важи за призванието.

Обектът на вашето служение би трябвало да е някаква група хора. Не можете да идентифицирате всички отделни лица, които биха искали да получават субсидираната услуга. Но можете да идентифицирате категорията хора, които ще искат да получават такива услуги. Трябва да можете да го направите. Трябва да сте в състояние да им съобщите за съществуването на услугата.

Един печеливш бизнес се стреми да идентифицира какво е това, което хората желаят и са склонни да купят, за да го получат. Много по-лесно е да продаваме на хората това, което искат, отколкото това, от което се нуждаят, освен ако последното не е жизнено необходимо. Колкото по-богати са хората, толкова повече пари харчат за нещата, които желаят. Затова, ако искате да убедите хората да променят своя начин на мислене, ще ви бъде много трудно. Може да е необходимо те да променят мисленето си, но да не вярват, че това е нужно, и докато ситуацията е такава, те ще се опитват да се противят на вашите опити да ги убеждавате. Пример за това е съпротивата на хората срещу благовестието на Исус Христос. Те трябваше да бъдат убедени, но избраха да не бъдат.

Може да има случаи, при които хората да искат нужните услуги, но никой да не ги предоставя. Ако можете да идентифицирате такива услуги и намерите начин да ги предоставяте на разумна  цена, тогава нуждаещите се хора ще откликнат положително на вашето предложение. Ако можете да идентифицирате такива нужди, тогава може би сте намерили своето призвание. В този случай главното предизвикателство ще бъде да съберете дарения, които да ви позволят да предоставяте тези услуги на хората, които истински се нуждаят от тях.

Това повдига още една поредица от въпроси, които съм групирал в категорията „бариери пред начинанието.“ Кое възпрепятства предоставянето на тези нужни услуги? Ето някои възможни причини: 

  1. Лоша комуникация
  2. Недостатъчно финансиране
  3. Липса на сътрудничество 

Лошата комуникация може да се отнася за тази част от сделката, която е свързана с доставката, както и с предлагането. Нуждаещите се хора може да не знаят, че въпросната услуга се предоставя. От друга страна, хората, които желаят да подарят тези услуги, може да не знаят ефективния начин, по който да го направят. Ако можете да разрешите някой от тези комуникационни проблеми, ще извършите огромна услуга на получателите и на донорите. Недостатъчното финансиране винаги е проблем с организациите с идеална цел. Нещата, които те искат да свършат, винаги са повече от тези, за които могат да съберат достатъчно финансиране. Ако посветите себе си да служите по някакъв начин на хората през целия си живот, ще се сблъскате рано или късно с проблема с финансирането. Ще трябва да поставите приоритети в нещата, които планирате. Не можете да постигнете всичко, което желаете, защото нямате достатъчно финансиране, за да го осъществите. Това е неизбежният проблем на предварителното планиране на разходите. Това е въпросът с разпределянето на наличните ресурси.

Ако направите този проект призванието на живота си, ще трябва да разрешите тези проблеми.

Виждаме липсата на сътрудничество във всички видове организации. Хората, наети от организациите, не обичат да си сътрудничат един с друг. Много са причините за това. Някой иска повече признание, а другите не желаят да го дадат. Понякога хората не се съгласяват с дадена институционална цел. Те няма да посветят времето си за постигането на тази цел по същия начин, който се вижда при някой, който силно вярва в нея. Когато тези ограничения съществуват, те ограничават мащаба на разделението на труда, а точно той, повече от всичко друго, увеличава ефективността на организациите. Те могат да постигнат повече с наличните ресурси или с най-слабо упражняван контрол. Ако имате способността да убеждавате хората да сътрудничат едни с други, това е уникално умение. Можете да го приложите в много области на живота си. Помислете за възможността да правите това като ваше призвание.

Когато правите инвентаризация на вашите умения, вероятно няма да сте сигурни в способностите си във всичките тези области. Трябва да осъзнаете, че тези проблеми съществуват и ако следвате активно своето призвание за няколко десетилетия, ще трябва да преодолеете тези психологически и институционални бариери.

Когато имате някаква представа за един или повече потенциални кандидата за ваше житейско призвание, е време да започнете да планирате как ще го изпълните. Първата точка от библейския икономически завет е предназначението. Втората точка е свързана с планирането. Запомнете този израз: „Ако се провалите в планирането, планирате да се провалите.“ 

Е. Пресмятане на цената, която трябва да платите

Мъдрият човек пресмята разходите, които ще направи, за да изпълни своите решения. Той прави планове само след като първо е пресметнал разходите. Това е принципът, който Исус обяснява в Лука 14:28-30.

Има една проста стратегия, която ще ви позволи да започнете да правите това. Тя рядко се преподава, но ползата от нея е универсална. Трябва да си зададете три въпроса: 

  1. Какво искам да постигна?
  2. Колко скоро искам да го постигна?
  3. Какво съм склонен да платя, за да го постигна? 

По отношение на първия въпрос – колкото сте по-конкретни, толкова по-точно ще можете да пресметнете разходите. Може да имате дългосрочна цел. Тя ще изисква дългосрочен план, но той трябва да бъде разделен на стъпки. За всяка една от тези стъпки трябва да зададете тези въпроси и да им отговорите. Трябва да ги опишете в някакъв вид график и да проверявате редовно дали имате напредък в неговото изпълнение.

Съществен разход, който трябва да се опитате да пресметнете, е този: стойността на парите, които няма да спечелите, докато работите по своето призвание. Това е определението за разход на икономистите: най-скъпото нещо, от което ще трябва да се откажете. Започнах своето призвание през 1960 г. Единственото време, когато ми плащаха, за да работя по него, бе когато бях на заплата към фондация Халкедон от 1973 до 1976 г. Винаги съм бил на заплата към някой до края на 1979 г., когато бюлетините, които издавах, станаха силно печеливши. Преди това време винаги вкарвах всички печалби обратно в бизнеса. Когато отделих десет часа на седмица, 50 седмици на година за изследователската работа и писането на икономическия си коментар, това беше време, което нямаше как да използвам, за да рекламирам бюлетина си. Освен това трябваше да посветя допълнително поне 20 часа на седмица, за да изградя Института за християнска икономика, който финансираше издаването на книгите.

В началото темпото ми беше бавно. Започнах своя икономически коментар през пролетта на 1973 г. Публикувах първия том едва през 1982 г.: „Битие: Заветът на господство“. Отне ми три години да напиша коментара на първите 19 глави от Изход. Тази книга излезе през 1985 г.: „Мойсей и фараона: Религията на господството срещу религията на властта.“ Още една година отиде за написването на коментара върху Десетте заповеди от Изход 20-а глава. Той излезе през 1986 г.: „Синайската стратегия: Икономика и Десетте заповеди“. Четири години ми трябваха за написването на „Средство за  господство“ - коментар от 1300 страници върху казусните закони в глави 21-23 на Изход (издаден през 1990 г.). Още четири години ми трябваха да напиша  четиритомния коментар върху Левит - „Граници и господство“ плюс обобщението на едноименната книга от Библията - „Левит“ (1994). Написването на еднотомния коментар на Числа ми отне три години: „Санкции и господство“ (1997). Това не беше дълга книга. Четиритомният коментар на Второзаконие го написах за две години: „Наследство и господство“ (1999). Той беше издаден само в дигитален PDF формат. Дотук станаха 13 тома. След това нещата значително се ускориха. До края на 2000 година успях да напиша коментари върху Матей, Лука, Деяния и Посланието към римляните. Написах коментар върху Първо послание до коринтяните до края на 2001 г. През 2003 година завърших коментара върху Първо послание до Тимотей. След това се върнах назад с коментари върху историческите книги, Псалми, Притчи и пророците. След това завърших Новия завет. Всяка книга беше набрана и налична за сваляне през 2012 г. Но в продължение на 20 години  не бях сигурен дали ще успея да завърша проекта. Никога не се опитах да спра. Просто продължих да отделям десет часа на седмица, 50 седмици на година. Бях планирал да направя това и точно това направих. 

Ж. Чиракуване

В повечето селски общества в историята семейното обучение изиграва важна роля в образованието на следващото поколение. Момичетата се научават от майките си как да управляват домакинство. Момчетата научават как бащите им осигуряват препитанието. Родителите активно обучават децата. Но родителите имат своите граници що се отнася до специализираното знание. Ако искат животът на децата им да е по-успешен от техния собствен, е необходимо да потърсят учители. В исторически план един от масово срещаните начини родителите да постигнат това е да се свържат със способни занаятчии, които да въведат децата им в бизнеса. Децата започват на ниско ниво. Може дори да не им се плаща. В някои специализирани занаяти в историята на Запада младежите са били задължени да останат на работното място за няколко години. Все още има остатъци от тези стари програми за чиракуване в съвременните общества. Но те масово се заменят от обучението в класна стая. Само във висшето образование една шепа студенти по естествени и инженерни науки участват в организирани изследователски програми, които наемат тези студенти като ниско платени сътрудници. Студентите научават основите на академичната изследователска работа от преподаватели, които се съгласяват да им позволят да бъдат част от техния проект.

Алтернатива на чиракуването е стажът. Тези програми стават все по-популярни сред университетските студенти. Бизнесите наемат временно студенти на ниска заплата. В повечето случаи това се случва през лятото, когато университетските студенти имат ваканция от три месеца. Това е добър начин да бъдат въведени в основите на конкретния бизнес. Това също е добър начин собствениците на бизнеса да ангажират студенти, които работят за по-малко пари. Сред тези студенти ще има малък процент, които ще се справят над средното ниво. Бизнесменът, който наема стажанти, може да разшири базата от служители на частично работно време; по-късно той може да предложи на тези, които са много талантливи, управленски позиции на пълно работно време. Това е добър начин да намериш студенти, чийто стандарт за работа е над средния.

Ако планирате да следвате призвание, което има институционална подкрепа, е добра идея да работите няколко години на пълно работно време за една от организациите с идеална цел. Ако направите това, наблюдавайте как тя функционира. В края на работния ден, когато се върнете вкъщи, започнете да си правите записки в тетрадка или на компютър, в които да описвате какво сте видели през този ден. В бъдеще можете да правете справки относно някой от детайлите, които сте записали преди. По време на работа трябва да задавате въпроси, макар и не чак толкова често, че да се превърнете в досадник. Записвайте си отговорите на бележки. В края на деня ги пренесете във вашия дневник. Правете това в свободното си време. Не искайте от работодателя да ви плаща за това. Ако го правите във вашето собствено време, ще притежавате информацията. Може да не ви бъде позволено да я споделяте, но можете да я приложите, ако след няколко години започнете своя собствена организация.

Този план отговаря на общия библейски принцип: господство чрез служение. По същество той е програма, която се основава на принципа: подчинението произвежда господство. Това са важни принципи в живота. Повечето хора не ги научават в ранните си години. Всъщност не съм сигурен, че повечето хора ги научават някога.

Ако прекарвате свободното си време като доброволец в такава организация, ще придобиете представа какво е нужно, за да си успешен в тази област на служене. Използвайте мъдро своето време. Ползвайте своята работа там като средство да съберете практична информация, която да можете да използвате продуктивно, когато най-накрая решите какво е вашето призвание.

Най-големият проблем с моето призвание беше, че никой не се беше опитал да го направи преди. Никой не беше изучавал Библията, пасаж след пасаж, от гледна точка на икономиката. Никой не го беше направил от гледна точка на коя да е друга хуманитарна наука. Нямаше работещи модели. Нямаше никой, от който да се уча. Ето защо посветих една книга от тази поредица на темата за активизма. Опитвам се да направя за читателите това, което никой не можеше да направи за мен. От 1973 година това е най-голямата ми мотивация. Очевидно това е петата точка на библейския икономически завет – наследството. Това е моят принос. Поне така се надявам. 

Заключение

Преди да започнете да мислите за своята кариера, трябва да сте наясно какво е вашето призвание. Трябва да определите кариерните си цели така, че да съответстват на него. То е по-важно от вашата кариера. Призванието е най-важното нещо, което можете да направите за Божието царство, което никой друг няма да може да направи. Вие сте заменими на вашето работно място. Ако изберете правилното призвание, ще имате заместници едва след като започнете да набирате и обучавате ученици.

Понеже знаех какво ще бъде призванието ми още през пролетта на 1960 г., никога не изгубих представа за нещата, които са най-важни в моя живот. Чак през 1981 година формулирах разликата между работата и призванието, но през годините инстинктивно я разбирах. Признавам, че основната ми задача е свързана с развитието на християнска икономика. Не бях сигурен как щях да я изпълня. Бях сигурен единствено в това, че ще се опитам да го направя. Това решение промени живота ми. Сериозно се съмнявам, че щях да получа национална и световна известност, ако не бях взел това решение. Уикипедия направи статия за мен много преди да напише за други хора. Причината за това бе, че съм християнски икономист.

Открих, че парите винаги идват. Дори в трудните времена, които преживях за шест месеца през първата половина на 1976 г., имахме достатъчно пари, за да продължим. Стараех се да не потъвам в дългове. Имах спестени пари. Съпругата ми и аз драстично съкратихме разходите си. Справихме се. Предполагам, че това беше добър опит и за двамата. Но през цялото това време  никога не спрях да работя върху призванието си.

 

Превод: Радослава Петкова

Статията е шеста глава „Призвание“, от последната книга на Гари Норт „Christian Economics: Activist's Edition“

Категории: Етика, Закон, Икономика, Образование, Общество, Семейство