Начало Към християнските родители

Към християнските родители

Бавният възход на перверзниците

Още през 1966 година, шведският лекар и световно известен перверзник Ларс Улерстам пише в книгата си „The Erotic Minorities“ (Еротичните малцинства), че са нужни не само равни законови права, но и специални законови субсидии за онези, които практикуват кръвосмешение, ексхибиционизъм, педофилия, салиромания, мазохизъм, хомосексуализъм, воайорство и други сексуални отклонения.

Макар мераците на шведския лекар да изглеждат утопични в средата на XX век, един християнски учен и теолог, Джон Раусас Ръждуни, предупреждава: „Системата на Улерстам е враждебна на християнския законов ред и ще нанесе тежки поражения на християнския брак.“

За съжаление, голяма част от християните не са се вслушали в пророческия глас на Ръждуни, дори по-лошо – останали са глухи за пророческия глас на Библията. Днес, в много страни хомосексуалните бракове са легални и не само, мечтите на Улерстам се сбъдват – държавните правителства субсидират злото. Законите против хомосексуализма, съществували в началото на XX век в цяла Европа и САЩ са премахнати почти навсякъде, така че до голяма степен първият етап от етичната война срещу християнството е спечелен от перверзниците.

Правната закрила на семейството е почти унищожена, така че обществото ни пропада в блатото на анархията на антисемейната държава и нейното узаконено беззаконие. В името на равноправието, жените биват лишени от закрилата на семейството и остават без нищо освен извратената конкуренция на сексуалния пазар, където крайностите, извращенията, отклоненията и агресивността са предпочитани. Жените, които „печелят“ от „равноправието“, са очевидно онези, които са враждебни на християнското право. В този смисъл, никакви хуманистични конвенции и закони, претендиращи, че защитават жените не са адекватни: Първо, държавата се е проваляла и неизбежно ще се проваля, когато изземва функциите на мъжа в опит да защитава жената. Държавата не може да е съпруг на жената, тя просто фрустрира и обезсмисля ролята на съпруга чрез тоталитарен терор. По този начин, второ, мъжете стават пасивни и неадекватни към ролята си на съпрузи и бащи. Те започват да бягат от отговорност, понякога дори с охота, защото са егоистични и себелюбиви непрокопсаници – не всички, разбира се. Това, на трето място, води до срив в семейната институция, която логично не може да бъде заменена от държавата. Проблемът разбира се е, че ако няма здрави семейства, не може да има и държава. Ясно е, че управляващите бюрократи днес не разбират тези факти, заради страстта си към социално самоубийство.

В днешното правно устройство на хуманистичната държава войната негласно се води против семейството и родителите като зли, а закрила се дава на нарушителите на Закона с предпоставката, че техните „права” трябва да бъдат защитавани. С други думи, свидетели сме на безпощадна агресия срещу етиката на Библейския закон и в тази война, основни съюзници на сатанистите са твърде много хора, наричащи себе си християни.

Ако има нещо, което противниците на християнската етика разбират, то е именно фактът, че ако искат да унищожат структурата на християнското семейство, трябва просто да отнемат децата – преди всичко интелектуално, унищожавайки ценностите им, но когато се налага и физически. Такава е целта и на т.н. Истанбулска конвенция, в чието съдържание, най-огромна заплаха носят текстовете, които изискват специално обучение на хорските деца в институционализираните, индоктриниращи институции. Ако децата не са в системата, за да се обучават в религията на тоталната държава, ще бъдат принудително заведени там – вече се прави.

Апропо, за никого не е тайна, че в съвременните западни общества децата на християнските семейства биват масово отвличани от държавата, чрез брутално полицейско насилие, просто заради отказа на родителите да ги обучават в джендър идеология или въобще да ги изпратят в индоктриниращите храмове на държавната религия, наречени училища. Не само в Германия и Швеция има тоталитарна преса спрямо християнските семейства. Държавните режими мачкат християнското семейство в цяла Европа – Европа, към която българите така отчаяно се стремят. Впрочем, тази враждебност към християнските семейства се наблюдава и в България. Има десетки случаи на отказ за осиновяване, при деклариране от страна на семействата, че ще възпитават децата в християнски ценности и няма да изграждат у тях толерантност към противоестествените сексуални извращения. Е, поевропейчваме се.

Християнското семейство

Законите в едно общество неизбежно са външна изява на религията на съответното общество. Ако днес законите за образованието (както и всеки друг държавен закон) в България са откровено антибиблейски, няма спор, че обществото ни, като цяло, съвсем не е християнско. Ако законите за образованието са нехристиянски, ако образователната методология и учебното съдържание в държавните училища са нехристиянски, логичният въпрос е: Защо децата на доста християнски семейства са в държавните училища?

Сама по себе си, задължителността на образованието не е незаконна – тя е безсмислена. Въпросът никога не е образование или не-образование, а какво образование? В този смисъл, ако държавата настоява за задължително образование, значи има свой дневен ред, свързан с идеята й за обществена конструкция и социален инженеринг. Това е така, защото всъщност нямаме задължение да се образоваме, а да се образоваме по точно определен начин. Претенциите на тоталната държава, че образование е само това, което се предлага в държавните училища е бесовска. Фактът, че християнските родители не разпознават опасността от вааловите образователни институции, говори за драматична неадекватност и открит бунт срещу Бога на Библията. Именно това е и причината, децата на християнските семейства да са принесени в жертва на езическата образователна система. Напълно уверен съм, че тези християнски родители ще бъдат безпощадно съдени от Бога затова, че са били лоши настойници над неговите деца.

Отговорът, който Църквата трябва да даде на претенциите на тоталитарната държава за собственост над децата е призив към всички християнски семейства, незабавно, единно и безусловно да изтеглят децата си от държавната образователна система. Както апостол Петър, всеки християнски родител трябва да заяви открито и смело в очите на Цезаровите слуги: „ . . . подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. Само по себе си, подобно действие не е прецедент в историята. В средата на XX век, християнските семейства в САЩ масово изтеглят своите деца от държавната образователна система. Формалната причина е забраната на молитвата преди учебните часове, реалната причина е, че родителите осъзнават пагубното въздействие на езическата религиозна система, която е основна презумпция на държавната училищна епистемология.

Провалът на днешните християнски семейства (не само по отношение на децата) е следствие от тяхното непокорство към Божия открит закон (анти-номизъм). Там, където децата запазват християнското си посвещение след дългогодишна езическа репресия в държавните училища, имаме единствено и само проява на Божествена милост и благодат. Оцеляването на децата в езическите храмове на държавните училища не е постижение на родителите им. Практически, тези родители сипят дваж повече жар на главите си поради факта, че въпреки тяхното непокорство, Бог милостиво е спасил децата им. Пренебрегването на заповедите, свързани с родителската отговорност в Пр.22:6 и Вт.6:6-7, е категоричен бунт срещу Спасителят, за което ще се потърси сметка. Дихтомията между християнските ценности и езическото индоктриниране е шизофренно заболяване на християните, дължащо се на изумително нежелание да се израства в познание на Божията воля и прилагането й в живота на светиите.

Жалко е, че днешните християни не разбират, нито имат желание да разберат елементарни истини, като това каква е целта на познанието, какъв е християнският възглед за детето, в какво се състои мистицизмът на държавното училище, какво представлява истинската академична свобода, какви са вредите от неделните училища – които не могат да заменят, нито отменят родителската отговорност, както и много други фундаментални въпроси, основни за ролята и задълженията на семейството.

Когато говорим за неадекватност от страна на християните, по отношение образованието на децата, не можем да пропуснем и факта, че причина за истинското познание е Господ Исус Христос „в Когото [са скрити] всичките съкровища на премъдростта и на знанието. (Кол.2:3). Ако премахнем „Крайъгълният камък“ (1Петр.2:6) сме обречени на разруха. Именно това се случва, когато децата са жертвани на олтара на езичеството – те са лишени от най-важното условие за реално познание и възможност за истинно дефиниране на реалността. Ако липсва постоянно и систематично обучение в Божия закон, вакуумът бива зает от друг закон – въпросът не е закон или не-закон, а чий закон? Днес християните дават недвусмислен отговор на този въпрос. Те казват: „Не“ на Божия закон, „Да“ на законите на хуманистите и сатанистите. По този начин, такива родители се приближават повече до авците и сефаруимците, които горяха децата си в жертва на фалшивите си божества (виж 4 Царе 17 гл.), нежали до християните.

Изводи

Отхвърлянето на Истанбулската конвенция (което безусловно трябва да се случи) няма да реши проблемите на християнските семейства. Това, което те трябва да направят, пак повтарям и призовавам, е да изтеглят незабавно децата си от езическата образователна система. Не че и това ще реши кардинално въпроса, но е стъпка към решението му. Само вън от системата християнските родители ще имат реална възможност да пресекат лицемерието, в което възпитават децата си, а и самите те ще имат възможност да са верни настойници над Божието наследство. Ако християнските семейства наистина вярват, че децата им, както и самите те, принадлежат на Бога, то трябва да изпълнят дълга си и да поемат отговорността за образование, съобразено с истината на Писанието – останалото е невярно настойничество, пропиляване на Божият капитал, арогантно заплюване на Бога.

Християнските родители са призвани да разрушат господството на езическите свещеници и шамани в областта на образованието и не само. Преди това обаче те трябва да са наясно, че истинското условие на живота е Бог и Неговото слово и само на основата на това човек може да има идентичност и реализация. В държавните училища днес се представят като образование интелектуални остатъци от различни тоталитарни, езически общества, но това всъщност не е образование, а трохи от образователната трапеза. Божието слово е истинската храна (Мат.4:4) и без Него, като непоклатима основа в образователния процес, се лъжем, че учим, лъжем се, че сме истински родители, лъжем се, че въобще живеем. 

Държавното училище е все още част от съвременното общество, и като негов продукт, и като негов защитник. То ще живее толкова, колкото и обществото, което го е създало и нито миг по-дълго. А това общество вече умира и в предсмъртната си агония се опитва да повлече в бездната колкото е възможно повече християни. Ако питате днес християнските родители, трябва ли да има задължителна държавна религия ще ви отговорят, че това е нелепо, но не смятат същото за задължителното държавно образование. Само че между двете не съществува никакво реално различие; и двете изискват принудителната сила на държавата за това, което обществото смята за необходимо. В една по-ранна епоха принудата в религията е била „обществена необходимост“, както е сега с образованието. Тогава каузата на религията е изисквала принуда, както сега каузата на образованието изисква принуда от държавата. И в двата случая принудата произвежда страдание, хаос, безсилие и смърт. Затова истинските християнски семейства не търсят протекцията на държавата, за да образоват децата си, просто държавата не може и не трябва да има каквито и да е допирни точки с образованието. Образованието не трябва да бъде държавно дори в най-лека степен. 

Обществото на тоталитарните идеолози започна предсмъртните си хрипове в края на XX век, след разпадането на последните тоталитарни империи и режими. С кончината на това общество, ще погребем и държавното, дотирано от данъци училище. Колкото и упорито да пречат на тези процеси внуците на тоталитарните сатрапи, подпомагани от заблудените християни, процесът е необратим – туморът на това воюващо против себе си общество е в последен стадий. В тази битка, за удължаване живота на една безсмислена и сатанинска училищна система, главна роля играят сексуално извратените перверзници, които пишат документи като Истанбулската конвенция. Тяхната отвратителна надежда е, че след като са безплодни, ще успеят да възпроизведат нечестието си, като крадат децата на хетеросексуалните. От своя страна, християнските семейства трябва да подготвят божието поколение, което ще се самоуправлява под Бога за Негова слава. Изтръгнете незабавно децата си от изстиналите лапи на държавна образователна система, не губете ценно време в безпринципно хленчене над трупа й. Свършете си най-сетне работата, за това сте призвани, след като Господ Бог ви е удостоил с честта да бъдете родители.

Категории: Етика, Закон, Образование, Общество, Семейство, Държава