Трагедията на днешните християни
Проблемите на днешните християни могат да се опишат много кратко, точно и ясно – в четири прости точки:
Божият суверенитет
Днешните вярващи всъщност не вярват, че Бога на Библията е абсолютен. Хората се страхуват от суверен Творец, който по никакъв начин не зависи от тях. Хората си искат автономията . .. дори в спасението! Въобще идеята, че сме спасени по благодат, а не чрез дела, не е по никакъв начин удовлетворителна за днешните християни, защото същите упорито продължават да твърдят, че те са избрали спасението, сякаш то им е било предложено на нещо като „шведска маса“, от която те благосклонно са избрали точно „християнският ордьовър“. Да, ама не! Да бъркаш спасението с благовестието, се е оказало пагубно за безброй хора. Ако Господ е наистина Бог, то Той не прави сделки с никого и на никого не се моли! Всъщност, истинските християни са избрани от Бога за спасение и категорично нямат думата по този въпрос, „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас“ (Йоан 15:16). Една от най-пагубните средновековни ереси е тази за „свободната воля“, защото атакува пряко Божият суверенитет. Учението, че избираме да следваме Бога, противоречи на основната християнска доктрина – спасението по благодат. Първо, изборът е дело и няма как да сме го направили, защото ще излезе, че се спасяваме чрез дела (Рим.9:11-12). Второ, ако вярваме на Библията, ние сме мъртви в греха, а мъртъв човек, не може да се самосъживи, трябва да сме били съживени от Някой (Еф.2:4-5). Трето, дори ако сметнете, че да повярвате в Бога е ваше дело, което безусловно е добро дело, то пак се проваляте в логиката, защото всяко добро дело е от Бога (Яков 1:17) и вие нямате никаква заслуга.
Изходът е в това, християните да признаят Божието абсолютно величие и суверенитет, и да абдикират пред Него. Това признание включва и факта, да скъсат със средновековните ереси и да повярват в думите на Бога: „Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.“ (Исая 45:7). После просто трябва да поемат дълбоко дъх, да видят колко чуден е Божият мир и да си вършат работата, на която са призовани (Мат.28:19-20)
Теономията
Поради факта, че християните не отдават върховенството и цялата слава на Бога, съвсем логично се превръщат в антиномисти. Това означава, че хората съвсем открито мразят Закона на Бога, постановен в цялата Библия. Антиномистите биха спали спокойно, ако в Новият завет нямаше стихове, като този в (Яков 1:17) „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у КОГОТО НЯМА ИЗМЕНЕНИЕ, ИЛИ СЯНКА ОТ ПРОМЯНА.“ Това, че Бог не се променя е много сериозен проблем, но само за антиномистите. Разбира се, самите антиномисти са се „справили“ с проблема, като всеки хуманист – замели са го под килима. Това, което антиномистите не искат да осъзнаят е, че щом не управлява Законът на Бога, управлява законът на Сатана. Много е просто: Въпросът не е закон или не закон, а чий закон? Няма никакъв вакуум – това е най-простото правило в апологетиката. Отхвърлете закона на Бога и бързо ще се покорите на законите на автономния човек, които в най-добрия случай, можем да наречем бесовски. Последствията от това непокорство не закъсняват: След като християните отхвърлят Божиите етични стандарти, защо езичниците да се съобразяват с тях!? Ето ви света такъв, какъвто е днес. Работата е там, че християните не харесват този свят, но и не желаят да се покорят на Божия закон и да установят ред, поради това, изпадат в дуализъм.
Дуализамът
Дуализмът не е ново заболяване, но затова пък е силно разпространено в Църкавата. Християните днес не възприемат буквално мандата за господство, който Господ Бог им е дал в Бит.1:28 и който Христос подчерта с Великото поръчение в Мат.28:18-20. Господството не е за християните – според днешните християни. За християните са песните и ръкопляскането в неделните утрини, сладките раздумки, братските целувки и пр. и т.н., чак до времето, в което ще ни зачислят златните арфи и ленените хамаци. Поради абдикацията на християните от делата в този свят, той е преминал в ръцете на днешните управници, от които всички се гнусим. Само че „не можем“ да направим нищо, понеже пасивният духовен живот няма отношение към реалността. Така задрямали в идилията на своите „перфектни“ общества, християните ще бъдат събудени с ритник по задника от Господа, който ще се върне . . . помните ли за какво – правилно, за съд (Екл.12:14).
Брутално гадно е, че християните не си дават сметки за онова, което Господ изисква от тях и изпадат в абсурден дуализъм, поради, първо, отхвърляне на Божият суверенитет и второ, не зачитане на Неговият закон. Така в крайна сметка, днешните християни не намират проблем да живеят в абсурдна интелектуална шизофрения, някаква мозъчна абсистенция, бих казал. Казват ми, „милите“ християни, че не намират никакъв проблем да набутват децата си в храмовете на езичниците (държавните училища), за да индоктринират отрочетата, но в същото време, уж не желаят да се мърсят с кваса на този свят: Не е ли изумително това лицемерие!?
Есхатологията
Есхатологията никога не се смята за важна част от теологията, но разбира се, тук днешните християни бъркат жестоко. Проблемът се състои във фактите, които носи след себе си простата сентенция: „Бъдещето определя настоящето.“ Да имаш неправилни очаквания за бъдещето е възможно най-драматичната грешка, която може да се допусне, защото може да се окаже, че си изживял живота си в заблуда. Този, който знае бъдещето винаги печели. Нали щяхте да спечелите, ако знаехте числата от тотото, например? Е, християните знаят много повече, от тото числата – Господ е разкрил бъдещето за света в Словото Си, трябва само да разбираме Мандатът за господство, Великото поръчение и стихове, като (Евр.10:12-13; Мат.16:18; Мат.22:44; Марк 12:36; 2 Тим.4:1 и т.н.). Когато всичко това се осъзнава, можем да работим смело, знаейки, че победата е гарантирана и то не в отвъдното, а тук и сега, на тази земя, няма значение, колко време ще отнеме – Христос царува . . . факт! Това, обаче, днешните църковни мишоци не разбират. Според тях светът принадлежи на дявола и той прогресивно го завзема, до внезапното идване на Христос, който ще ни спаси от този „сатанински кошмар“. Очакването за свръхестествено избавление в 12 без 5 е драма, която съсипва живота на мнозина вярващи. Затова в крайна сметка, християните днес са анемични и макар работещи в реалността, правят всичко някак си на сила, без апетит за живот и установяване на Христовите истини – понеже то, Царството, не е от този свят, разбирате ли? Позволете ми да ви разочаровам, удоволствието е изцяло мое – Господ няма да дойде за вас в 12 без 5. Той не се моли на Отца да ни взема от света, а само да ни опази в битката (Йоан 17:15). Битка с предизвестен край – пълна и тотална победа на Божието царство. Това е бъдещето, което дава надежда за поколенията, въоръжава с вяра и търпение верните и ги мотивира да инвестират в тази земя, защото тя е нашият дом за вечността.
Финал
Четири простички неща, които се оказаха непреодолими възвишения за днешните християни. Божият суверенитет, Теономията, Дуализма и Есхатологията. В следствие неразбирането на всичко това, днешните вярващи, първо, отхвърлят по презумпция Божието върховенство, а оттам и факта, че Той активно поддържа творението във всеки един миг. Второ, не зачитат властта и представителството, което Бог ни е делегирал, за да изпълним Великото поръчение – пасивни са. Трето, отхвърлили са етиката на Божият закон, което ги лишава от господство и ги обрича на робство под законите на хуманисти и сатанисти. Четвърто, съвсем логично, навличат върху себе си Господният гняв и проклятие, заради непокорство си и пето, лишили са себе си от наследство, защото няма приемственост и продължителност на истинската християнска вяра. Децата им са обречени.
Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, То и Аз ще забравя твоите чада. (Осия 4:6)
Сега, ако сте стигнали до края на тази кратка и много „неприятна статия“, може да започнете подробно библейско изследване на четирите области, за който писах по-горе, за да опровергаете твърденията ми или да ги потвърдите. Има разбира се и друга опция – правите се, че нищо не сте прочели и продължавате с агностичния подход, по отношение на епистемологията.
