ДВАМАТА БРАТЯ
Един баща имал двама сина. Големият бил нагъл, горд и непокорен, а малкият – добър, незлоблив, но много наивен. Един ден бащата казал на по-малкия син:
- Сине, ще замина на дълъг път и понеже брат ти е хитър и горд, реших да те направя настойник на моето богатство. Ето давам ти къщата, градините и много пари. Поддържай къщата чиста, подредена, грижи се за градините и сей в тях само добри семена. А парите ми управлявай разумно. Когато се върна нека ги намеря умножени.
- Добре тате - казал малкият син.
Баща му му дал пръстена си и заминал далеч. На другият ден, след заминаването на бащата, големият брат рекъл:
- И ако това е баща, здраве му кажи! Остави всичко ти да управляваш. И къщата, и градините, и парите му, пък мене кучета ме яли.
- Но ти си горд и непокорен! - отвърнал по-малкият брат.
- Ще се поправя, обещавам. Ще стана кротък, смирен и покорен на бащината воля, само ми дай настойничеството над градините! - рекъл големият брат. И малкият брат, нали бил добър и наивен дал настойничеството на градините на големия брат. А той занемарил голяма част от градините и в тях вместо добри семена растели бурени и тръни, а там където все пак благоволил да обработва земята посял мак от който се добива опиум и спечелил много пари от търговците на наркотици, но и много млади хора от селото умрели от дрогата.
- Какво направи с градините на баща ми?! - попитал веднъж по-малкият брат.
- Ти нямаш думата. Не можеш да ми дириш сметка. Аз съм настойникът на градините. - рекъл нагло големият брат.
- Но ти, злоупотреби! - отвърнал малкият. -Ти ме излъга! Не стана нито по- добър, нито по-кротък, нито по-смирен, нито покорен на бащината воля.
-Я си затваряй устата да не ти пусна кръвчицата! - рекъл големият брат, а малкият млъкнал уплашен, защото големият бил побойник и се прибрал в къщата. Но когато се спуснал мрак посред нощ, големият брат пиян нахълтал в стаята му.
- Дай пръстена на баща ми! - изкрещял той и измъкнал от пояса си огромен нож.
- Но той е поверен на мен, аз съм настойникът. - рекъл уплашено малкият. Тогава големият се изкикотил: Ха-ха-ха! Какъв настойник си ти, когато градините са мои?!.. А малкият брат проплакал:
- Личи че са твои - буренясали с тръни и опиум.
- Да, но аз съм господар над тях и каквото аз реша, това ще правя. Сега ще ми отстъпиш и къщата.
-Къщата ли?
- И къщата, и пръстена, и парите на татко.
- Но, това не е честно. - отвърнал малкият брат. - Когато ти нямаше нищо аз те разбрах и ти дадох градините, а ти сега искаш да ми вземеш всичко?
- Не! - казал големият брат. Ти, нали искаше да се грижиш за душите на хората в селото, за какво ти е земно богатство. Остави го на мен нечестивия, непокорния. Ти трябва да богатееш с небесното!
- Но баща ми е оставил къщата на мен. - рекъл малкият брат.
- И как ще докажеш това?
Аз ще платя на адвокати, ще махна съдии, ще сложа други на тяхно място, ще спечеля делото и ще имам перфектното завещание. Затова... 
И по -големият брат отново станал нервен: Дай пръстена, докато не съм те пребил и не съм ти срязал ухото !... Страх завладял малкият брат и той дал бащиният пръстен, на наглия свой брат. А когато големият взел пръстена креснал: - От днес ще ползваш само една стая да благодариш на баща ми, само ако поискаш позволително от мен за това. Позволителното ти ще бъде отнето, ако благодариш на много висок глас или противоречиш на моите разбирания за управление. Ясен ли съм?!
А малкият, наивен брат го гледал стъписан от страх и сълзи на мъка задавяли гърлото му.
- Да. - проговорил с отпаднал глас той.
- Така те искам братко. Виждаш ли, намерихме общ език с теб. Не беше трудно, нали...!
И не след дълго в много от стаите се носел поп фолк примесен с рапа на Мишо Шамара. Разцъфтявала антикултурата и връзвала своите плодове, а децата от селото се учели от нея и умирали от наркотиците. А по-малкият брат скрит в своята стаичка благодарял ежедневно на баща си за наследството и се молел за своя брат.
