Реконструиране на семейните финанси или ръководство на пестеливеца за икономическо господство
Да растеш в провинцията в Мейн през 50-те беше трудно и най-вероятно според модерните стандартни, ние бихме били определени като бедни. Е, не чак окаяно бедни. Можехме все пак да си позволим някой и друг камък (общо взето единственото нещо, което нашата земя произвеждаше), но бяхме достатъчно бедни. Родителите ми отгледаха пет деца в къща с две спални, без вътрешна канализация (някога пробвали ли сте да почистите външната тоалетна, когато навън е -40 градуса – това е зимата в Мейн? Не е чак толкова зле; химическото разлагане всъщност генерира значителна топлина и домашно направения метан има един много „интересен” аромат! Поне никога не оставахме гладни. За закуска ни сервираха голяма чиния суров фасул. За обяд имахме колкото си искаме вода да пием. А що се отнася до вечерята, просто оставяхме фасула да набъбне! Обаче, неделната вечеря беше най-хубава. Тате отиваше до бараката за опушване на месо и вадеше оттам един голям пушен бут, закачаше го над масата и всички можехме да си отрежем от сянката!
Макар и бедни, най-голямата радост на родителите ми беше, че никога не са били „на гърба на общината”, нито са вземали финансова помощ от държавата. Макар и преследвани от „лош късмет” (едно лято беше толкова горещо, че няколкото жалки стебла царевица в полето започнаха сами да се опукват! Глупавите крави си помислиха, че е сняг и всички замръзнаха до смърт!), липса на образование и трудна среда, семейството ми познаваше стойността на тежкия труд, благоразумния живот и пестеливостта. Така, всяко поколение, беше способно да подорби икономическата си участ. Дядо така и не се научи да чете и пише, а мама е стигнала едва до осми клас. Моето поколение беше първото което завърши гимназия. И все пак, всеки от братята ми, без чужд капитал освен собствената си пот, превърна посвещението си към тежкия, усърден труд в печеливш, частно притежаван бизнес. Аз като мързеливеца на семейството, реших, че образованието е ключа към добрата работа, която НЕ включва вдигане на тежки предмети и пот. Но тъй като семейството ми не притежаваше капитал, за да образова децата си, ако исках да отида в колеж, трябваше да платя за това сам. Едно нещо, което родителите ми никога НЕ биха направили е да подпишат заедно с мен студентски заем.
Така че, аз се продадох в крепостна служба на Федералното Правителство за шест години. Военовъздушните сили на САЩ ми обещаха безплатно настаняване, храна и половин минимална заплата, ако се запиша доброволец, та да бъда използван за цел от прагматичните марксисти. Приех облога и спечелих. Войната свърши преди нашите малки, кафяви братя да успеят да ме посрещнат горещо в югоизточна Азия, и прекарах времето си в армията лентяйствайки по пъбовете из Източна Англия (мръсна работа, но все някой трябваше да я свърши). В замяна на „жертвата” ми Федералното Правителство ми отпусна помощи за „ветерани” , които на практика ми платиха колежа, семинарията и научната степен. Разбира се, ако исках да ям, трябваше и да работя. Но в продължение на цялото шест годишно закрепостяване, изпращах половината от заплатата си вкъщи. Все пак финансирах цялото си образование, без дълг (всъщност, когато завърших колежа, имахме $10 000 долара в банката, достатъчно, за да покрия началната вноска за първата ни къща). Сега, 20 години по-късно, ще купуваме нова къща при това с пет спални, и ще платим кеш. Вярно, част от тази къща беше платена от наследството ми, но моля не забравяйте, че през по-голямата част от 80-те бях в семинария или университет, изграждах семейство и тогава бях на най-добре платената работа, която някога съм имал (плащаха ми четиристотин долара на месец, плюс подслон и храна). Как постигнахме това?
Колебая се дали да представя тези принципи на икономическо господство, защото звучат толкова елементарно, че се притеснявам да не обидя интелигентната публика на Халкедон. И все пак, когато говоря за лични финанси с високо образовани, изключително умни и начетени индивиди (имам предвид християните реконструкционисти), намирам, че много, много от тях просто нямат идея защо страдат от икономически проблеми. Не е ли иронично, че сме готови да реконструираме целия свят според Божието законово слово, но често сме неспособни да реконструираме собствените си банкови сметки! Моля запомнете, че не давам никакви формули за бързо забогатяване, или как да увеличите максимално инвестициите си (никога не съм имал капитал за инвестиране!). Вместо това, бих желал да направя няколко практични предложения, за това как да излезите от финансовата дупка, в която се намират много от нас.
1. Доверете се на Суверенитета на Бог (Вт. 6:10-15). Господарят на творението ни благославя според божественото си Провидение. Няма истинско богатство извън Него. Следователно, покорството пред Него е фундаментално за всичко останало. Посвещението ни към личната святост е абсолютно фундаментално за просперитет в коя да е област. Тази лична святост означава, че всичко което имаме, всичко което сме, трябва да бъде посветено на Него. Ние не притежаваме нищо, ние сме просто наместници над това, което Бог ни е дал. Следователно здравето ми, богатството ми, семейството ми, времето ми, енергията ми, каквото и да е, принадлежи на Бога и трябва да бъде използвано според Неговия закон, а не според моите желания. Всеки момент от всеки ден трябва да бъде живян в съзнателно осъзнаване на факта, че ние не добавяме нищо ново към света и нищо не ще му отнемем. Макар нашият Бог да е милостив и да ни отпуска много търпение, трябва да сме категорично наясно, че един ден Господарят, ще изиска сметка за всяко сторено дело, всяка похарчена стотинка, всяка пропиляна минута. Главната цел на човека е да слави Бога и да се радва в Него завинаги. Следователно, животът не е игра, а тържествено задължение да се живее в кротко покорство пред Христос. Може би Бог не благославя по-голяма част от хората си финансово, защото те биха злоупотребили с ресурсите, които Той би им поверил. С голямото богатство идва и голямата отговорност. А твърде много от нас, ако ни се даде богатство, просто бихме го пропилели за глупости. (Пр. 30:8-9).
Бог в суеверността Си избира да благослови някои с по-големи умения, таланти, разум или способности от други. Трудът на тези хора може да даде по-добър плод от нашия. Никога не трябва да завиждаме на успеха на другите, по-скоро трябва да сме удоволетворени от това, което Бог ни е дал. „А благочестието със задоволство е голяма печалба” казва апостол Павел. „Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл,” казва Соломон. Вместо това, истинският проблем е покорството ни пред Бога. Направете това правилно и материалните благословения ще последват.
2. Десятък (Мал. 3:8-12) Десятъкът е Божията такса за живеене на земята, признанието, че Той е Суверен Създател и Поддръжник на вселената. Когато принасяме десятък на Бога (не на църквата) демонстрираме вярата си в Неговото милостиво Провидение. Той е наш Господ и ще ни пази и защитава. Има три данъка в Библията, за които Ръшдуни казва, че се побират общо в 13.3% от общия доход. Докато част от десятъка отиваше за издръжка на храма и левитите, които учителстваха над Закона, също така имаше десятък за помощ на бедните и бедстващите и празничен десятък, за да се отпразнува Божието милостиво изкупление. Така, докато десятъкът придвижва напред работата на Царството, Бог също така заповядва на хората Си да се радват на плодовете от труда си, и дори им заповядва да отделят част от десятъка, така че да могат да ядат, пият и да се веселят! Нашият Бог е милостив, и докато има сериозна работа, която трябва да се свърши (при това с усърдие и съвестност), има време и случай да се почива и да се радваме на облагите, които идват от Божието благоволение.
3. Живейте свободни от дълг (Рим. 13:8) Човек в дълг е роб на кредитора си. Заробването е противно на християнските Писания. Следователно, християните не би трябвало да влизат в дългосрочен дълг. Например, ако трябва да заемете пари, за да купите кола, значи не можете да си позволите тази кола. До времето, в което ще я изплатите, тя ще е вече остаряла и ще трябва отново да влезете в дълг, за да финансирате купуването на нова. И така се създава един порочен кръг, който трудно може да се прекъсне. Вместо това, купете кола, която можете да си позволите, и спестете парите си така, че когато най-сетне колата издъхне, да можете да си позволите да купите по-хубава. Няма логика да плащате на банката, за да заемате техните пари, когато може да ви плащат, за да заемат вашите.
В този смисъл, да купите къща, която ще изплащате 30 години е икономическо закрепостяване. Вярно, по-добре е да плащате кредит всеки месец и да имате къща след тридесет години, отколкото да плащате наем и накрая да останете само с купчина бележки. Още по-добре ще е, ако християните нямат капитал да купят хубава къща в началото на брака си, да купят по-евтина, по-малка къща, която ще могат да изплатят за седем години, и така да спестят цяло състояние, което иначе би се прахосало за лихви. Нека да живеят в тази малка, по-неудобна къща, докато придобият достатъчно пари да купят друга, по-голяма, която да могат да изплатят след още седем години. В крайна сметка, ще притежават голям финансов актив, ще са свободни от дълг и ще са спестили хиляди долари от лихвени плащания. Прието, първата къща ще е тясна, не много удобна и не в най-хубавия квартал. Сега, моля да ме извините, но повечето днешни американци са лигльовци. Никога не е трябвало да търпят истински лишения в живота си и са напълно неподготвени и несклонни да изтъпрят каквито и да е в бъдеще. Просто прекарайте няколко дни със светиите в община Килетче, малко извън Кейптаун, където къщите са направени от дървени съндъци и картонени кутии и после ми казвайте, „Къщата ми е твърде малка”.
4. Живейте Пестеливо (Пр. 30:24-27) Животът не се състои от „неща”, така че не купувайте „неща”, които не ви трябват. Просто е, нали? Изумително е колко много „неща” е способен да придобие и най-бедният американец. Въпросът е нужни ли са ви тези „неща” или просто сте ги искали? Християните трябва да се научат да правят разлика между желания и нужди. Нужда е нещо, без което не можете да функционирате. Желание е нещо, което прави живота малко по-хубав и лесен. Няма нищо лошо да имате разни „неща”, ако можете да си ги позволите. Но нашате алчност и завист, често надвишават приходите ни. Следователно, трябва да се научим да живеем според джоба си - ако нямаш, значи няма да харчиш.
Много християни се охарчват до беднотия. Например, християните биха изхарчили цяло състояние за такива неща като интернет връзка, кабелна телевизия, филми, техника, CD-та, ядене навън и т.н. Хич не се замислят, когато харчат 20 до 50 долара *(30 до 75 с настоящата инфлация бел. прев.) по заведения за бързо хранене всяка СЕДМИЦА! А е факт, че не се НУЖДАЯТ от тези неща. Основен проблем е, че твърде често гледаме какво имат другите и искаме същия начин на живот, дори и ако нямаме нужните приходи, за да го поддържаме. В следствие на това, живеем над възможностите си, защото мислим, че това е стандарта. И какво, ако нямате хубави нови дрехи, къща пълна с хубаво обзавеждане, ваканции и прочие? Животът се състои от това да се вземат решения на базата на ограничен ресурс. Всеки долар похарчен за „неща”, които не са ни наистина нужни е загубен актив, който може да се използва, за да се свърши някоя хубава работа.
Сега, ако имате пари, ако дълговете ви са платени, ако спестявате и подготвяте наследство за децата си, тогава хубаво, ако имате съответния излишък в приходите си и ако имате желание, може да си купите законно онези „неща”. Но те са желания, не нужди. Трябва ви храна, трябват ви дрехи (само дето повечето американци имат гардероби, пълни с дрехи, които никога не носят), трябва ви покрив над главата. Повечето американци се нуждаят и от някакъв вид транспорт. „Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни ”.
Чудесен начин да разграничите желанията от нуждите си е да следите къде ви отиват парите. Купете си малка книжка и просто записвайте за какво сте изхарчили пари този месец. Може да се окаже доста изобличаващо за нас да видим как пропиляваме маса пари в безполезни и глупави харчове. След това помислете какво бихте могли да направите вместо това със същото количество пари!
5. Купувайте мъдро (Пр. 31:16) Когато прецените, че някои от тези „неща” са нужда, а не желание, тогава купувайте мъдро. През годините често съм купувал евтино, и това не беше винаги най-добрата употреба на парите ми. Поразгледайте наоколо, намерете най-добрата стойност за парите, и купете единствено качеството, което ви трябва. Да намерите качествен продукт, дори ако трябва да платите малко повече, често е по-добрата инвестиция в дълъг период от време. Проблемът е, че американците вече не мислят дългосрочно и поради това не правят нещата, така че да са дълготрайни. Повечето стоки, дори скъпите, са боклучави и зле направени и при нормално ползване обикновено ще се самоунищожат до няколко години. Поради това трябва да сме по-усърдни, когато търсим подходящия продукт за подходящата цена. Магазините втора ръка са чудесно място, от които може да купите например качествени мебели.
Декорирахме първия си апартамент с мебели от „Тухли и Дъски” (нали знаете, редите дъските върху тухлите и така правите маси, рафтове и т.н.) това ни изкара през целия период на университета. След това преминахме на оригинална имитация на мебели от пресовано дърво, защото това беше единственото, което можехме да си позволим. Най-сетне, наскоро, успяхме да купим малко мебели от истинско дърво, добро качество (децата получиха старите от пресованото дърво!) Не, нашият дом не е по никакъв начин за корица на списание. Не сме тръгнали да впечатляваме който и да е с разкоша на обзавеждането си. Жена ми се беше посветила на това да се изплати досадния жилищен кредит, и то да се изплати на момента! И след 20 години брак, най-сетне можем да си позволим някои от хубавите „неща” (гледаме на тях като част от наследството на децата). Все пак, много млади хора гледат домовете на родителите си, пълни с хубави неща и забравят, че това е отнело на родителите им цял живот. След това купуват на кредит. Не правете така!
6. Винаги отделяйте определен процент от доходите си за да пестите, за непредвидени обстоятелства, без значение от обстоятелствата. (1 Тим. 6:17-19) Това може и да е трудно, особено ако човек се намира във финансова дупка, но в сувереността Си Бог понякога огорчава избраните Си с изпитания и несгоди, защото те доказват вярата и развиват характера ни. Спестяванията пречат изпитанието да се превърне в бедствие. Следователно, добро общо правило е да управлявате разходите си за живот (помнете, животът е процес на вземане на решения на базата на ограничени ресурси), така че е добре 10% от доходите ви да отиват за спестявания. Тогава, когато неизбежния критичен момент настъпи, може да се справите с него. Жена ми често се е изповядвала, че вярата ѝ понякога е била в банковата ни сметка, наместо в Бога. Та понеже Той ни обича, на няколко пъти Е изпразвал банковата ни сметка, карайки ни да вземаме решения, които иначе никога нямаше да вземем (вината не е само нейна: понякога Бог ме е изваждал от комфортната ми зона, така че да бъда принуден да поема някой и друг риск за Царството). В резултат на това, без значение колко усилено работихме, икономисвахме и спестявахме, в крайна сметка трябваше да се доверим на Божията милост, за да ни облекчи. Бог бе милостив и ВИНАГИ възстановяваше капитала, който отнемаше. Но разбрахме, че нашата сигурност е от Господа. Скъп урок, но в крайна сметка го научихме.
7. Работата е нещо добро и е приоритетна пред забавленията (Пр. 21:17; 13:4; 27:23-27; Col. 3:23-24) Човек е призован към работата, като средство за покоряване на земята. Да се работи е добре. Работата не е средство за придобиване на пари, така че човек да може да си купува „неща”, но е ценна сама по себе си. Бог благославя усърдния труд и за всички хора трябва да е ясно, че ще работят дълго и тежко. Това е ключът към дългосрочното развитие и напредък в дадена кариера. Властта отива при онези, които служат (Марк 10:45). В днешната американска култура, на работата се гледа като на средство, чрез което човек да си увеличи самомнението, или да субсидира охолния си начин на живот. Това са глупости!
Може различните хора да са подходящи за различни видове работа и със сигурност няма нищо лошо в това да се търси призвание, което да е в синхрон с дадените ни дарове и таланти. Но всичката работа е съдържателна и си струва, ако се върши за славата на Бога.
Понякога, семейство без наследен капитал разбира, че едничкия източник на доходи – работещ баща, не е достатъчен, за да се издържа семейството. Американското решение винаги е било майката да излезе от дома, да повери децата на държавните училища, и да си намери работа. Бих спорил, че това е решение, съответстващо на библейските норми. Отговорността на мъжете е да работят по призванието за господство, а на жените да им помагат. Ако са нужни повече средства, тогава е по-добре бащата да се замисли за втора работа. Еха, мъжът трябва да жертва от свободното си време, за да подсигури основните икономически нужди на семейството си. Какво хрумване! И все пак предците ни са направили точно така. Мъжете са работили 12 часа на ден, шест дни в седмицата за семействата си. Не забравяйте, четвъртата заповед е да се РАБОТИ шест дни в седмицата и да се почива един. Не работете пет дни, а шест. Едно от семействата в църквата, която преди посещавахме, изпитваше финансови затруднения. За да бъдат част от нашата църква, те се бяха преместили и поради това доходите им бяха намалели. Така че бащата ходеше да работи през съботните дни в друга компания, за да плаща за основните нужди. В крайна сметка този опит доведе до превъзходни препоръки, което му помогна да започне работа, от която започна да печели два пъти повече отколкото преди!
Работа на две места не означава, че семейството трябва да страда. Богоугодният баща, споменат по-горе, прекарваше Господния ден, почивайки от работата си, като прекарваше време с децата си, поучавайки и учейки ги. Също така, той беше верен и усърден във всекидневното семейно поклонение. Да, жертва малко личен мир и всичкото си свободно време, но започвайки буквално от нищото, той изгради икономическия капитал на семейството си.
8. Започнете свой собствен бизнес (Пр. 16:26) Християнинът е свободен човек и следователно трябва да живее свободен и самоуправляван живот. Работодателите знаят нещо, което повечето работници не знаят: не ставаш богат, като работиш за някой друг. Поради разделението на труда в тази държава, точния човек с точните умения може да изиска доста прилична заплата. Но все пак, колкото и добър специалист да е, той работи за някой друг, а човекът, който притежава бизнеса изкарва повече от тези, които работят за него. Прочее, мъжете трябва да опитват различни възможности и когато е възможно да работят за себе си. Това дава на самоуправляващия се човек най-много свобода (и най-малко сигурност) да живее живота си отговорно пред Бога. Интересно е, че в една църква, където бях пастор, семейството с най-големия, най-хубав дом (и най-големия годишен доход) имаше най-малко вълнуващата работа. Бащата въртеше собствен бизнес за почистване на килими. Макар човекът да беше завършил семинария, беше открил, че не е призван в служение и не притежава нужните умения. Така че той си купил машина за чистене на килими и се хванал на работа. Усърдният му труд и съзнателното внимание, насочено към детайлите, оставило клиентите му много доволни. Скоро, купил камион, а след това още един. В крайна сметка е трябвало да спре да разраства бизнеса си, поради хроничния проблем с кадрите - повечето хора просто не искат да работят, дори и да са изключително добре платени. Никой не се вълнува от блестяща кариера в чистенето на килими, но този благочестив баща осигурява семейството си. Красивият му дом е платен. Подкрепя няколко мисионери. Дава щедро над изисквания десятък на църквата си. Децата му са домашно образовани и ще наследят смейния бизнес, който ще доведе до икономическо господство (когато момчетата пораснат достатъчно, ще ги остави да вършат тежката, потна работа, докато той се занимава с административната част).
9. Образованието е скъпо и би трябвало винаги да е обвързано с господстовото (Пр. 21:5; 24:27) Може би от всичките ми позиции най-оспорваната ми теза е, че формалното академично образование е скъп лукс и не е за всеки. Хората обикновено се дразнят, когато ме чуят да казвам това, защото на дипломата винаги се е гледало като на входен билет към средната класа. Тя е нещо като символ на статут, който работническите семейства са горди, че децата им притежават (освен в моя случай, при който братята ми постоянно ме питаха, „Кога ще излезеш от училище и ще се захванеш с истинска работа?”). Когато само малък процент от населението е имало диплома за висше образование, тогава тя е била нещо специално и е правела човек конкурентен за позиции и повишения. Но занапред, поне през следващите петдесет години, ще продължи да съществува пренасищане от дипломи за висше образование. Богатите родители могат да си позволят да изпратят децата си в престижни училища, за да им дадат житейски опит (или да ги изпращат да обикалят Европа през лятото). Тези, без икономически капитал, не трябва да подражават на икономически по-независимите от тях, особено ако това означава инвестиране на ограничени ресурси за непродуктивни цели.
Професионалната насоченост трябва да се определи рано. В Европа, тринадесетгодишнините младежи вече имат доста оформена представа за това каква специфична работа искат да вършат и вземат гимназиални и университетски курсове, които са свързани с бъдещата кариера. В Америка, средностатистическият християнски тинейджър е безидеен. Повечето американци ще сменят кариерата си три или четири пъти, преди най-накрая да се спрат на нещо. Следователно, всичкото време, пари и усилия, хвърлени в придобиването на академична диплома, са просто пропилени. Вместо това, родителите трябва да работят с децата си от много ранна възраст, да преценят способностите им и да намерят професията, която е най-съвместима с техните дарби. След това да купят само онова образование, което е от значение за тази професия. Не позволявайте на децата си да пропилеят живота си учейки глупости, докато вие плащате за тази „привилегия“.
Ако е абсолютно задължително за децата ви да влязат в колеж, съкратете процеса. Средностатистическото дете, образовано у дома е с години пред тези, които страдат в държавните училиша. Има система - The College Level Examination Program, която позволява на студентите да вземат много курсове само като правят тестове. Всъщност, изкарах пълна, четири-годишна програма в акредитиран християнски колеж за класически изкуства за две години, просто като се измъкнах от повечето курсове, изисквани в първите две години с тестове. Защо да плащате за това децата ви да седят в класна стая и да учат същите неща, които вече би трябвало да знаят (и без съмнение да се учат на ереси в същото време)?
Притеснявам се, че това което казвам тук ще попадне на твърде много глухи уши. Университетската диплома е просто твърде престижна и повечето хора не могат да устоят. А официалното академично общество има вложен финансов интерес в това да убеди християните, че наистина трябва да изпратят децата си в техните учебни заведения. Вижте, ако имате финансовите ресурси и искате да изпратите децата си в университет, тогава хубаво, направете го. Богатите хора имат повече избор от бедните. Но не се подлъгвайте да мислите, че проваляте децата си, ако вместо да ги пратите в колеж инвестирате време и пари, за да им помогнете да се реализират в някой частен бизнес.
10. Към младите мъже - не се женете и не правете семейство, преди да сте сигурни в професията си (Лука 14:28). Стандартния процес за американските деца е да минат през училище и колеж без ясна идея за някаква професия след това. По пътя срещат някого, „влюбват се” и се женят. Християните искат деца. Те са благословение от Господа и следователно започват семейство, колкото е възможно по-скоро. Но семействата са скъпи. Мама не иска да даде децата си на държавно училище, или да работи и да остави някой детски център да отглежда децата ѝ. Само че, мама и татко най-вероятно имат значителен дълг, останал от колежа. Татко може да намери добре платена работа, но след това отново трябва да влезе в дълг, за да купи къща, да я обзаведе и да осигури основните нужди. В следствие на това, семейството пада под сериозен финансов товар от самото начало и трябва да прекара живота си в икономическа игра на „гоненица“.
По-добрият вариант за мъжа е да има ясно определена професионална цел от ранна възраст и да работи упорито, за да придобие нужните умения, с които да просперира в тази професия. След това е добре да живее скромно и да спестява всеки цент, докато не придобие значителни спестявания. Ръшдуни мъдро отбелязва, че според закона мъжът трябва да плати цена за момичето, която да се равнява на три годишен труд. Това е добро правило. Нека да кажем, че мъжът изкарва само $30 000 на година. Сега има някои разходи (данъци, нужди, т.н.), така че може би мъжът може да спестява само $20 000 на година. Три години труд се равняват на $60 000 зестра. Зестрата ПЛАЩА първата им къща! (Вярно, няма да е някой дворец, но поне ще има вътрешна канализация!)
По същия начин, младите момичета трябва да се замислят за това, какво те носят в брака. В провинциален Мейн, всяко младо момиче получаваше съндък „Надежда“ (на български „Чииз“ – бел.пр.), когато станеше на тринадесет (В мое притежание е майчиния ми, който е ръчно изработен от дядо ми). В тази ракла влизаха платовете, сребърните прибори, завесите, т.н., които биха били нужни за подреждане на новия дом на младоженката. Ако младото момиче работи извън дома, всеки цент се е спестявал за бъдещето ѝ. Майка ми всъщност купила първата си къща, със собствените си пари, преди да се ожени (нали помните мястото с две спални и доста примитивни условия за живот?). Нужно е младите семейства да правят жертви сега, в полза на следващите поколения. По този начин има голям шанс, вашите деца да започнат брачния си живот без дълг.
Разбира се, семейството може и трябва да подсигури младата двойка (бащата на жена ми Илейн, ни даде сватбен подарък, който купи първата ни кола). Но ако семейството не може да предостави наследство, или не го направи, тогава младата двойка трябва да е готова на жертви. Бащата на Илейн, започнал да работи на четиринадесет, за да плаща семейните дългове. След това работил, икономисвал и спестял, докато не успял да купи собствена ферма. Отказал да се ожени преди да може да доведе булката си в собствен дом. В Англия, където земята е много скъпа, тежкия му труд и пестеливост довели до това да притежава собствена ферма само няколко години по-късно. Виждате ли, може да се направи, и трябва да се прави от повече хора.
Разбира се, може да се каже още много по въпроса. Истинският проблем, стоящ пред християните относно икономическото господство е нежеланието да се жертва и да се търпят трудности за дългосрочни цели. Обикновено искаме всичко да стане по лесния начин; и ако това означава, че ще заробим цели поколения, за да можем да ядем Биг-мак и да гледаме кабелна телевизия, така да е. Дългосрочният просперитет изисква благоразумие, пестеливост, икономисване и готовност да си запретнем ръкавите и когато е нужно да се захванем за мръсната работа.
Съставната лихва отнема време, за да се усети. Ако започнете без капитал, ще отнеме време за да видите ефект от труда си. Но времето е нещо, с което разполагаме в голямо количество. Ние, постмилениалистите не виждаме само днешните несгоди, но и утрешните победи. Следователно, всички хора би трябвало да са готови да жертват за бъдещето. Господството започва със семейството. А семейните финанси играят основна роля в покоряването на земята.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
