W.W.J.D. (Какво би направил Исус?)
Мине не мине време, все някакво глупаво увлечение обхваща християнските кръгове. Преди години беше вдигнатия показалец призоваващ към „Единият Път.“ След това бяха малките рибки (жена ми и аз ги имаме на сватбените си пръстени!). Най-често тези увлечения са като цяло безвредни, малко простовати, понякога може би малко безвкусни, но никога нещо, заради което си заслужава да се разстройваме. Те също ще преминат и няма трайно да навредят на Царството.
Най-скорошната мода е „WWJD“ или „Какво би направил Исус?“ Идеята зад това изречение е, че през деня, когато сме изправени пред всякакви предизвикателства, това малко лого би трябвало да ни напомни да се запитаме „Какво би направил Исус в тази ситуация?“ Първоначално, тези инициали бяха гравирани на гривна, след това, като някакво ужасно, растящо слузесто същество от хорър филм от 1950-те, започнаха да се появяват навсякъде. („ЖИВО Е!“)
Така, нямам никакъв проблем с WWJD гривничките, лепенките, бейзболните шапки или комплектите моливи и химикали. Рекламните агенти все трябва да живеят от нещо. И макар да мисля, че е малко незряло, не е голям проблем. Обаче, това което НЕ ми харесва, е че WWJD бива натрапвано като СЕРИОЗЕН помощник на християнската етика. Един куп имейли, картички и рекламни бележки минаха през бюрото ми, казвайки ми, че ТОВА малко лого е ВЪРХОВНО постижение, водещо ни към отговорен християнски живот.
Граничещо с богохулство:
Вижте сега, знам, че съм гаден, циничен, несантиментален тип, казуистичен по естество, нуждаещ се от невъзможното за да бъдe удовлетворен, но хайде бе хора, никой друг ли не вижда проблем с тая работа? Първо на първо, самият въпрос гранични с богохулство. Исус беше въплътеният Божи Син. Не може винаги да знаем, какво Исус знае, нито какво Исус би направил. Ако пред нас има хиляди гладни хора, можем ли да направим това, което би направил Исус, т.е, да ги нахраним с няколко хляба и две риби. Ако сме в някоя лодка и вятъра и вълните заплашват да ни обърнат, можем ли да укротим водите с една дума? Можем ли да направим каквото Исус направи ако човек от НАП се появи и изиска незаконните си данъци („Е, г-н Данъчен, ако отидете до местния риболовен язовир, ще намерите тазгодишните данъци в устата на една голяма, дебела пъстърва“)? Помните ли последния път когато някой носещ WWJD гривна стана по време на църковното финансовo събрание и с бич изхвърли лихварите (ъъ, имах предвид „финансовия комитет“) извън църквата, защото са влезли в неправеден дълг за да изпълнят строителният си план.
Исус тогава и сега:
Освен това, не винаги знаем КАКВО Исус би направил, защото историческата обстановка се е променила откакто Той дойде. Следователно, каквото е направил ТОГАВА, може да не е същото нещо, което би направил днес. Например, да кажем, че Исус кара в долепения броня до броня магистрален трафик (В главата си виждам как Той разделя задръстването в час пик в Лос Анджелис като Чарлтън Хестън Червеното море - извинете!) и някакъв дръвник Му пресече пътя в трафика. Исус просто ще се усмихне и продължи пътя си, нали така? При първото Си идване, може би щеше да направи така, защото такова бе естеството на служението Му. Той дойде да служи, не да му бъде служено. Но днес Той е възкръсналия и възнесен Цар на Царете и Господ на Господарите. Ако Исус беше физически тук днес и някой речеше да си послужи с невъзпитан жест по Негов адрес, това нямаше ли да е пряко оскърбление на Неговото божествено величие, което би довело до това един ескадрон ангели да изтрие от лицето на земята тази светотатстваща пуйка? (Е, можем поне да се надяваме.) Това което искам да кажа е, че Исус имаше божествени прерогативи, които ние нямаме. Той имаше божествена сила, която ние нямаме. Той имаше божествено знание, което ние нямаме. Не винаги знаем, какво би направил, нито непременно имаме силата да го направим, дори и да го знаехме.
Християните антиномисти:
Но това което е дори по-важно: ИСТИНСКИЯТ проблем на тази кратка фраза е, че малко християни днес в широките евангелски кръгове, имат идея какво Исус всъщност би направил в която и да е ситуация, защото те са библейски неграмотни. Когато изговарят клишето “WWJD”, повечето хора веднага се обръщат навътре, към себе си и субективно се питат: „Какво АЗ мисля, че Исус би направил?“ Те не познават Словото, затова се обръщат към чувствата си за водителство. Реално, те заместват с греховните човешки емоции силата и яснотата на неизменимото Божие Слово.
Какво би направил Исус? Наистина ли? Той би спазил Закона. Да, точно така. Исус би спазил целия закон (Мат. 5:19) Но тъй като живеем в антиномистка епоха, повечето християни нямат идея какво изисква Закона. Например, средностатистическия новороден, вярващ в Библията, общоевангелски християнин не може дори да изреди Десетте Заповеди. Наистина! Преди време, когато посещавах християнски колеж, един от професорите ни накара да напишем Моралния Закон за тест. В клас съставен от 30 чудати студенти (е, не чак ТОЛКОВА чудати) само един беше способен да изреди и десетте (благоприличието не позволява да посоча кой беше интелектуалния гигант на класа). Ето ти ги християнските деца, които са израснали в църквата, ходили са на неделно училище, лятно библейско училище, безброй християнски лагери, присъствали са на хиляди проповеди, и дори не знаят Божиите Топ Десет.
Следователно, след като хората дори не ПОЗНАВАТ Закона, как се очаква да вършат това, което Исус би направил? Не могат. И не го правят. И това, приятели мои, до голяма степен обяснява пълния провал на модерния, широкоскроен евангелизъм.
За разлика от днешните християни, Давид обичаше Божия Закон; размишляваше над него през целия ден (Пс. 119:97). На Исус Навин му бе казано да размишлява над Закона ден и нощ, така че да върши всичко, каквото е написано в него (Ис.Нав. 1:8). Исус казва: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.“(Йн. 14:15). Но ние живеем в беззаконна епоха, в която дори собственото семейство на Царя вярва, че е под един особен тип благодат, при който Законът е без значение. В следствие на тази заблуда, християните измислят хитроумни фразички, изписват ги по гривнички, лепенки и бейзболни шапки, и след това продължават, както си знаят.
Исус казва, че Неговото велико поръчение за нас е да направим от нациите ученици, да ги научим да пазят всичко що е заповядал (Мт. 28:19-20). Но ако не знаем заповедите Му, не можем да научим никого на Неговите заповеди.
Закон и Любов:
Някои хора ще попитат не е ли достатъчно просто да обичаме Бога и да се обичаме един друг? Наистина, тези са двете най-велики заповеди и това, което би направил Исус е винаги свързано с любовта. Но какво е „любовта“? Любовта е обобщената форма на Закона. Законът ни казва, какво означава да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Не можете да използвате обобщението, за да отречете едно от нещата, които са обобщени! Прочее, не можем да разберем съдържанието на любовта без да познаваме Закона. Ако не познаваме Закона, не можем да се обичаме в дух и истина. За нещастие, християните днес дефинират „любов“ като едно топло, лигаво чувство. Бог я определя, като пазене на Неговите заповеди. Повечето днешни християни мразят и се страхуват от Закона, защото за техните неосветени очи той изглежда тежък, жесток и „потискащ“. Не искат онзи лошия, стар Бог на гнева от Стария Завет, но „любещия“ Бог на Новия Завет. Тези хора не осъзнават, че без Закона, любовта е без съдържание.
Така че следващия път, когато някой гений попита „Какво би направил Исус?“, бъдете благи, бъдете мили, бъдете кротки. Но също така бъдете твърди. Напомнете му: „Исус би спазил целия Закон.“
И ТОВА е върховото постижение в практичната християнска етика!
Брайън М. Абшайър
Пастор д-р Брайън Абшайър понастоящем е обучаващ старейшина в Хановерската презвитерианска църква. Освен пасторските му задължения, той е също така председател на Международния Институт за християнска култура, служил е като преподавател по Религиозна наука в Park University и е професор по Религия в Whitefield College.
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
