И настана време - рицарско време
Анонс:
Отново е време за политическо харакири на средностатистическият българин. Отново можем да избираме измежду ляво . . . и ляво . . . Да се кандардисваме как да сменим един здравен комунизъм с друг и кой комунистически клонинг да ни тормози през следващите четири години.
Както казва Соломон – Нищо ново под слънцето , та и в България е така - за пореден път се надяваме някой от някъде да дойде и да ни оправи . . . а щом иде реч за оправяне, кандидати бол.
И аз като гражданин на тази държава се позамислих по въпроса и реших да наредя нещо в слово и картинки:
Идат избори, ама . . . :
Щом наближат избори, изявите на партийците (финансирани с данъчни пари) веднага изпълват телевизионният ефир и страниците на медиите.
Ден преди изборите от летаргия след мечешки зимен сън се събуждат рационално невежите гласоподаватели и започват да търсят своята опция пред урните - мислят как за пореден път да се самоубият политически.
Нека да го кажем ясно:
„Гласуването представлява активна подкрепа на съществуващата в момента система на легализирано насилие и законен грабеж“
Оптималното поведение от практична и от морална гледна точка, според мен, за сега е – да не се гласува. Ето и моите аргументи защо няма да гласувам:
1. Нямам желание да легитимирам неморална политическа система. Колкото и по-добра да е нашата съвременна парламентарна република с така наречените „демократични“ избори спрямо олигархичната диктатура на БКП, която имахме преди 10 ноември 1989, чрез тези избори, гласуващи малцинства на практика назначават политически клики, властващи със сила над живота на всички ни. Така е конструирана настоящата политическа система в България от архитектите на прехода. /Постоянните промени на изборният закон, финансиране на малцинства, даване на привилегии и т.н.. /
2. Аз не съм подписвал „обществен договор“. Не съм дал съгласието си за това почти половината ми доходи да бъдат взимани насила, за да се прави политика, с която не съм съгласен (например да пълним каца без дъно и да се надяваме, че това ще доведе до положителен резултат /захранване на вече фалиралата социална система/). Не желая бюрократи или депутати да ми казват какво да правя с времето, парите си и бъдещето на децата си. Не смятам имплицитно да давам съгласие за всичко това с гласа си.
3. Изпълнявам гражданския си дълг като изразявам несъгласието си – гражданите (за разлика от данъчния добитък) са свободни (обикновено въоръжени) хора. Дългът на един гражданин не е да плаща данъци или да легитимира чужда власт върху своя живот, и върху свободата си. Гласуването за някои хора може да е стратегия за реализиране на намеренията им, но за мен гласуването не е олицетворение на граждански дълг.
4. Изобщо стратегията да се подкрепя по-малкото зло не е нито правилна нито продуктивна. Така просто стимулираме злото да си продължи с един или друг оттенък. Като християнин не мисля, че трябва да избирам измежду дяволите, които ще ми се качат на главата и ще се друсат отгоре през следващите четири години. Освен това, докато гласуваме за партии, които просто се наричат десни (или либерални), но всъщност са някаква разцветка на социализма (нов вид БКП политически инженеринг на ДС), единствените предложения в политиката ще бъдат повече данъци (данък зли храни, данък уикенд . . . всякакви „справедливи“ преразпределения на пари, нов здравен и образователен комунизъм и т.н.. ) и повече бюрократи на държавна хранилка. Левите идват на власт само когато има какво да преразпределят. А десни за сега няма.
5. Последно, но не на последно място, въвеждането на закон за задължително гласуване беше директна обида, ако не и провокация, от страна на политиканите към свободните граждани.
Коментарът е вдъхновен от този материал
