Защо фактите са без значение (и защо най-вероятно това е, също така, и твоя вина)
Всички сме се сблъсквали с интелектуални зомбита, които твърдоглаво упорстват в очевидната си грешка, без значение колко факти им представяте. Без значение колко разсъждения, логика, истина и доказателства поставяте пред очите им, те си остават недокоснати. Всъщност като че ли само се окопават по-добре в заблудите си. Фактите сякаш нямат значение.
Дали ще е в областта на политиката, религията, икономиката, историята, правото, спорта, музиката, изкуството, обществените проблеми, расизма - каквото ви дойде наум - всички сме се сблъсквали с това, най-вероятно не само в една, но във всяка една от тези сфери. Какъв им е проблемът на тия хора?
Истината е, че не са само „някои“ хора, в действителност са всички хора.
Вчера, започнах да чета една поредица от статии и изследвания относно „склонността за потвърждаване“, която честно казано смятам, че трябва да е част от всяка хоумскул програма (и всеки друг тип програма, включително на семинариите). Тези изследвания са започнати в средата на 1970-те. Наскоро излезе една статия в The New Yorker, която обобщава някои от тези изследвания доста добре:
През 1975-та, учени от университета „Станфорд“ поканили група студенти да участват в изследване, свързано със самоубийствата. На студентите били раздадени по две писма. При всеки чифт, едно от писмата е било написано от случаен индивид, а другото от човек, който впоследствие си е отнел живота. След това поръчали на студентите да разграничат истинските от фалшивите писма.
Някои студенти открили, че притежават гениален усет. От двадесет и пет двойки писма, някои студенти правилно идентифицирали истинското в двадесет и четири от случаите. Други открили, че са безнадеждно глупави - идентифицирали истинското писмо само в десет от случаите.
Както става често при психологическите изследвания, цялата предварителна подготовка е инсценировка. Макар наистина половината от писмата да са били истински - взети от кантората на съдебния следовател за областта на Лос Анджелис - оценките били изцяло измислени. Студентите, на които им било казано, че почти винаги са прави, средностатистически били толкова проницателни, колкото и онези, на които им е било казано, че в повечето случаи грешат.
Във втората фаза на изследването, измамата била разкрита. На студентите им било казано, че истинската цел на експеримента е да се оцени влиянието, което оказва върху тях мисълта, че са прави или грешат. (Това, както се оказва впоследствие, също било измама). Най-накрая, студентите били помолени да пресметнат действително колко от самоубийствените писма са категоризирали правилно, и как според тях са се справили със задачата, спрямо средностатистическия студент. Тогава се случило нещо любопитно. Студентите в групата, на която бил поставен висок резултат казали, че всъщност, според тях са се справили доста добре - доста по-добре от средностатистическия студент - въпреки че, както току-що им е било съобщено, нямат никакви основания да вярват в това. От друга страна, онези, които били причислени към ниско оценената група казали, че са се справили значително по-зле от средностатистическия студент - заключение, което било също толкова необосновано.
„Веднъж формирани“, сухо заключили учените, „впечатленията стават забележително устойчиви“.
В последвало изследване, представили на студенти два много ограничени профила на пожарникари и от студентите било поискано да си съставят мнение за тях. Така и направили. Обаче, когато им било казано, че цялата дадена информация е напълно погрешна, студентите все пак продължили да се придържат към мнението, което преди това формирали относно пожарникарите. Статията цитира заключението на изследването:
Дори след като доказателството за „техните убеждения е напълно опровергано, хората не успяват правилно да преработят убежденията си”, отбелязват учените. В този случай, провалът бил „особено впечатляващ“, тъй като две капки информация няма как да представляват достатъчно данни, от които да се направи такава генерализация по отношение на профилите.
Ако това бяха само няколко изследвания от 70-те, едва ли щеше да е особено важно. Но дори като изключим собствения си опит, тези изследвания са репродуцирани хиляди пъти в контролирана среда и при експерименти с взаимно оценяване:
Хиляди последвали експерименти са потвърдили (и доразвили) резултатите от тези открития. Както всички, проследили изследванията - или дори онези, които от време на време си купуват копие от Psychology Today - знаят, всеки завършващ студент, въоръжен с лист хартия може да докаже, че разумно изглеждащите хора често са напълно ирационални. Никога това познание не е било от по-голямо значение, отколкото днес.
Честно казано, не е нужно да сте психолог или завършващ студент. Нужно е само да прекарате около четири минути във Фейсбук.
Проблемът с изследванията и статиите (по-специално статията, за която стана дума) е че те приемат по подразбиране еволюционните обяснения на казусите, които изследват. Някога сме били тъпи зверове и кланово-племенни ловци. Разумът и логиката не са еволюирали поради независима мисъл и интелектуален анализ на съществуващи принципи, а само като средство за оцеляване в колаборативни групи из Африканската савана.
Разбира се знаем, че това са пълни глупости, както и в случая с всички други проблеми на презумптивно построения светски хуманизъм, натурализъм и прочие. Бог е създал човека по Свой образ, надарен с разум и логика, точно с целта да разпознава и разграничава. Първата заповед предполага това: от всяко дърво може да ядеш, но не и от онова дърво.
О̀тказа да се упражнява логиката и разума при наличието на факти, или по-точно, желанието фактите да бъдат извратени с цел лична прослава и самообожествяване, е причината за грехопадението. Падналата природа, с която сега всички се мъчим е порочна комбинация от егоизъм и себеотвращение, себепоклонение и мизантропия, безразсъдство и страх, порицание и себеправедност, бунт и подчинение, автономия и социализъм, лъжесвидетелстване и хиперчувствителност към критика . . . мога да продължа безкрайно. Дори християните се борят с това паднало естество след обръщението си - както всички останали, и ние подлежим и сме изложени на същите проблеми.
В това състояние, почти всеки спор се свежда до заставането на нечия страна. Мнения се формират по многобройни грешни начини, и без усъвършенствано самообладание и смирение, за повечето хора фактите са без значение. Това, което е от значение е, че вече са формирали мнение - независимо как, или колко погрешно.
Стигайки дотук, единственият начин да се спечели спор - а дори за секунда не си мислете, че просто защото фактите са без значение, не искаме, все още, отчаяно да спечелим спора - е като демонизираме отсрещната страна. Обиждаме, оборваме изкуствени аргументи, дори отявлено лъжем.
Поради тази причина за някои арминианци, калвинистите са на една стъпка от това да бъдат садистични, психопатични убийци, "точно както Калвин". За калвинистите, арминианците са почти хуманисти, поставящи себе си на мястото на Бог. Фундаменталистите мислят, че реформираните християни са либерали, или поне скоро ще станат такива, щото „слепешката“ кръщават бебета, които още не са новородени; Реформираните на свой ред се смятат за най-почтени и образовани. Всяка от страните поддържа превъзнесена представа за себе си, и изкривена представа за останалите.
Всъщност навярно някои от вас в момента вече ми се ядосват, защото сте баптисти, и си мислите, че се изказах малко по-хапливо за баптистите, отколкото за презвитерианите. Не е честно!
Доналд Тръмп най-вероятно наистина може да застреля някого посред бял ден и никак да не загуби подкрепа поради това. Фактите не са от значение. Няма значение колко пъти сгафи или дори излъже и бъде разобличен от медиите, той е Исус за някои хора, и разобличаването му само ги кара да го обичат повече. Без значение колко пъти Хилари или Обама - или кой да е друг политик (като изключим Рон Пол) - е доказан за лъжец, измамник, мошеник и подмолник, фактите са без значение. От значение е предаността. Разобличаването им само кара масите да ги обичат повече, а вас да мразят още повече.
Подобна е ситуацията и при обществените въпроси. Вече съставеното мнение е неподатливо на факти относно расизъм, имиграция, икономика, образование и хилядите други въпроси. Отделете десет минути и гледайте това видео: Гледайте как един либертарианец напълно унищожава един държавен консерватор по въпроса за имиграцията, използвайки статистики, факти, разум и логика, докато журналистът пелтечи и е сведен до подигравки на база лична предубеденост без основателни доказателства. Мнението му е непроменимо: фактите са без значение. Без значение колко факта опровергават теорията му, той няма да отстъпи, вместо това ще се окопае и ще демонизира по-информирания човек като го изкара суеверен, лъжлив, последовател на грешка, несъзнаващ, нежелаещ да си признае. Все пак, той е л-л-либератрианец. Загубеняк!
Националистите и другите настроени против имиграцията ще гледат това и ще кажат, че съм луд. Анализът ми на това, кой е спечелил спора очевидно е предубеден и аз живея в либертарианска розова мечта, където обидените снежинки отиват, за да избягат от суровата реалност на реалния свят, където истинските мъже, с топки, се бият като Арнолд Шварценегер в Хищникът.
Някои читатели ще са дотолкова обсебени от този феномен, че от статията ми ще запомнят само изключението, което направих с Рон Пол, като отчетлив пример за собствените ми предубеждения. Полбот! Още доказателства за това, че съм непоправим, таен либертарианец. Подобни читатели няма да видят нищо от това у себе си, разбира се.
Когато си мисля за подобни неща, винаги се сещам за един цитат от едно есе на Джон Адамс:
„Нека завърша, като посъветвам всички мъже да погледнат в собствените си сърца, за да открият, че са лукави и порочни повече от всичко (Йеремия17:9). Нека помислят колко крайно пристрастени са към това да уголемяват и преувеличават причинените им вреди, и да умаляват и смекчават неправдите, които те причиняват на другите. Следователно, би трябвало да са твърде скромни и неуверени в собствената си преценка, когато са засегнати страстите и предубежденията им, в желанието си да отсъждат сами за себе си по казусите си, и да търсят удовлетворение за каквито и да е било злини и вреди.“ 1
Достатъчно голям проблем е, че този феномен, такъв какъвто е, съществува. Обаче по-лошото е, че когато не поглеждаме в собствените си сърца, започваме да създаваме цели клики, движения, групи и дори култури, основани върху този аспект от падналата ни природа и върху поляризиращите ѝ, демонизиращи наклонности.
По този начин, просто поредица от лични недоволства или неразбирателства, биват раздувани до серия митове и лъжи относно друго движение или служение. Веднъж съставеното мнение - без значение как или върху какво лъжесвидетелство - не може да бъде променено от каквото и да е количество факти. Изкривеният ум винаги ще намери онова мъничко парче все още недоказано „недвижимо имущество“, за да го противопостави на четиридесетте акра факти, само и само да оправдае собственото си изкривяване. Когато дори това малко парче еродира, изкривеният ум ще прибегне до обиди, проекции и какво да е друго нещо, което може да ползва в своя защита.
В обществото и политиката, това се изявява в поляризираните страни повтарящи едни и същи мантри пред верните си последователи ad infinitum. Без значение колко пъти биват изобличени като лъжци – предубедени, пълни с въздух мехури, последователите им са доволни да хулят всички критици обявявайки ги за лъжци, мошеници и за изперкали. Фактите са без значение.
Резултатът на цялата тази работа е тълпата новинарски агенции, които се сочат една друга с пръст и крещят „Фалшиви Новини“. На масите е оствено да определят, кои са истинските и кои фалшивите новини, а те решават предимно въз основа на собствената си лоялност, просто се нареждат противоположно на страната, която мразят.
Няма вече репортаж с истински новини. Всички новини днес са фалшиви. Истината е, че винаги е било така.
Най-голямата и обезсърчителна страна на нещата е това, че трябва да наречем всичко дълбоко фалшиви новини. Точно така. Това е светът на целенасочената пропаганда. Елитът и големите клечки от векове знаят за наличието на този феномен и се опитват нарочно да го контролират и експлоатират. Само чуйте Макиавели:
“Хората съдят повече с окото, отколкото с ръката, защото на всички е дадено да те видят, но на малко да се докоснат до теб. Всички могат да видят това, което изглеждаш, но малцина могат да доловят това, което си в действителност. И тези малцина не дръзват да се противопоставят на мнението на мнозинството, което има при това зад себе си силата на властта. Когато се касае до онези дела на хората, особено на владетелите, за които няма човешки съд, към който да се обърнем, ние съдим по резултатите.
Щом владетелят успее да победи и спаси държавата, средствата му ще бъдат преценени за почтени и ще бъдат похвалени. Масата се води от онова, което вижда и от успехите, а светът е маса и отделните личности придобиват значение само тогава, когато мнозинството не знае на какво да се опре.“
Приляга на един потенциален владетел (или управник от какъвто и да е вид) да използва предубежденията на масите, и особено силата на този феномен - „склонността за потвърждаване“, в своя си полза. Използвайки като средство „мнението на мнозинството“, той може да се застрахова против критика, дори да обезсили и унищожи критикуващите го, или поне да ги направи за посмешище.
Проблемът е, че когато се позволи подобни цели да оправдаят средствата, не само критиците, но и истината бива смазана. Такъв човек може успешно да се изолира от другите хора, но не и от Бога.
Няма бърз цяр за това, освен самия Свят Дух. Като християни, наш дълг е да живеем като възкресени светии, умъртвявайки падналата природа и делата на плътта. Това означава, че трябва да бъдем наясно и да не забравяме наклонностите си в тази сфера, и да не се страхуваме да открием как ние също сме се държали по този начин: вярвайки в неистина и дори откровени лъжи, основавайки се на малко или никакви доказателства, или интерпретирайки доказателства единствено по предубеден начин, който потвърждава подозренията ни, не позволявайки на фактите да променят мнението ни, отказвайки да вземем трудни решения поради стари лоялности, привързаности или зависимости.
Също така, трябва да намерим начини, по които да се справяме с конфликтите помежду ни, без да опираме до обиди, деградиращи хули, проекции и други поляризиращи оскърбления.
Трябва също да проверим мотивите си. Защо, в крайна сметка, въобще се занимаваме с това, с което се занимаваме? Може би контрола над това, което се говори става всепоглъщаща цел, превърнала се е в състезание. Контролът не може да е цел, оправдаващ всички средства. Не съм сигурен какво добро може да излезе от това. В най-добрия случай, това е прахосване на ценно време и ресурси.
Но най-вече трябва да проверим сърцата си и да отворим умовете си за изобличение. Най-малко, поне отворете умовете си за информация. Много са нещата, които трябва да научим. За нещастие, в един поляризиран, параноичен свят, изпълнен с предубеждения, повечето хора четат, за да оборват, а не за да учат, дори не съществува възможност за добиване на знания. Повечето хора не слушат; те формулират твърдението, оборването и опровержението си докато все още им говорите. Не са чули и дума от това, което казвате, защото мислят как да кажат, че това което вие сте казали е грешно.
Не трябва да е така. Така го е направил падналия човек.
„Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.”(Еклесиаст7:29).
Част от работата ни като християни е да бъдем кротки и притежаващи самообладание. За мен, това са едни от най-смелите и мъжествени качества, нужни на нашето време. Ако ги упражняваме, те ще ни доведат до нови предели. Единствено нужно е да бъдете достатъчно смели, за да се предизвикате и да промените начина си на мислене.
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
Статията е взета оттук
1. John Adams, in The Revolutionary Writings of John Adams, ed. C. Bradley Thompson (Indianapolis, IN: Liberty Fund, 2000), 17. [ ]
