С право да убива
Разбира се в тази статия не става въпрос за легендарния агент 007 на Иън Флеминг, който е натоварен със задължението да отнема живот по собствено усмотрение, иде реч за претенциите на някои хора да убиват дете в утробата на неговата майка. В последно време дебата за и против абортите набра скорост, покрай протестите на полските жени срещу тоталното криминализиране на абортите. Тук няма да се занимавам с това, какво мислят поляците, българите или който и да е по отношение на абортите, а с това, какво казва Божият закон по този важен въпрос.
Първо, трябва да започна с това, че статията няма да се хареса на по-големия брой християни, заради факта, че са откровени антиномисти, но това няма значение за мен, така че не е проблем да изложа фактите от Словото. Именно поради своят антиномизъм, християните днес с охота биха отхвърлили най-важния пасаж в Библията, който се занимава с абортите, този, който прави абортите капитално престъпление, Изход 21:22-25: „Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.“
Всяко неправилно тълкуване на този пасаж от държавнолицензиран, ориентиран към печалба убиец (гинеколог, привърженик на абортите), води до умишлено убийство. По-страшно е, че самите християни не се позовават на Божието Слово, когато се борят срещу абортите. Това е така, заради отхвърлянето на старозаветните казусни закони като не приложимо ръководство за съвременна християнска праведност. Отхвърлянето на Законът води до липсата на приложно християнство, което логично довежда до предаване управлението на света в ръцете езичниците хуманисти и техните теологични съюзници, християните антиномисти.
Какво всъщност ни казва Изход 21:22-25? Абортът, описан в текста, е резултат от сбиването на един човек с друг човек – незаконна форма на частно възмездие, за която всеки човек е напълно отговорен в случай, че последва нараняване на един от двамата участници (Изх. 21:18-19), или на невинни свидетели. Ако такъв вид „случаен“ аборт се счита за престъпно деяние, колко повече съзнателният аборт от лекар или друг убиец! След като езическите интелектуалци в обществото като цяло се обявяват в подкрепа на аборта по желание, проаборционистите в църквата естествено отричат практическия смисъл на Изход 21:22-25.
Моралната шизофрения на съвременния пиетизъм може да се види тогава, когато християните заявяват публично, че Богът на Библията мрази абортите, но обича аборционистите. Точно обратното е, Бог мрази аборционистите и изисква държавата да ги екзекутира. Не го казвам аз, казва го Божието Слово! Къде са християните, които пеят проклинащи псалми като Псалм 83? Къде са тези, които публично призовават Бога да нанесе осъждение срещу аборционистите и техните политически съюзници? Християните ще прогласят юридическите изисквания на Библията едва тогава, когато съзнателно и ентусиазирано приемат, че Библията изисква смъртна присъда на всички осъдени аборционисти и на жените, които им плащат.
Фактът, че християните не желаят да прогласят истината на Библията, свидетелства за срамната липса на библейско мислене, което впрочем е пандемия в съвременната Църква. Огромното мнозинство от християните мрази божият открит закон далеч повече, отколкото мрази аборта или аборционистите.Те по-скоро биха живели в политически свят, контролиран от хуманистите, които са узаконили аборта, отколкото в общество, управлявано от християни на основата на библейския закон. Затова Бог е отговорил на желанието на сърцата им. Той направи със съвременните християни това, което направи с Израелтяните в пустинята: „И Той им даде това, което искаха; прати обаче мършавост на душите им” (Пс. 106:15).
Очевидно, четейки ясните текстове на Библията, лесно достигаме до правния проблем, който се дефинира от Словото, като права на жертвата: При всички случаи на публично зло, което Библията забранява, трябва да има юридически представители на Бога: жертвите са първостепенните представители, а различните заветни длъжностни лица са второстепенните представители. Когато жертвите не могат да защитават интересите си, тогава заветните служители стават законни представители на жертвите. Потенциалните жертви в този случай са неродените деца, чийто живот се жертва на олтара на удобството и личния егоизъм. Тъй като неродените деца не могат да говорят в своя защита, Бог упълномощава техните бащи да ги защитават или в случай, че бащата остане безучастен, Бог упълномощава държавата да ги защитава: първо да забрани абортите и второ да наложи смъртно наказание на всички, които са участвали в аборта, или като убийци (майките), или като техни платени съучастници (лекари, медицински сестри, администратори и т.н.).
Християните предпочитат да пренебрегнат Изход 21:22-25 и гласно или негласно да защитават масовите убийства в името на библейската етика и „съчувствието“ – съчувствие за жени-убийци и техните добре платени, лицензирани от държавата съучастници. В същото време тези критици на библейския закон са заети да предизвикват защитниците на Закона с критики от рода: „Вие бихте наложили варварския принцип на изваждане на окото на човека или на отсичане на ръката му. Това не е нищо друго освен мъст, връщане към дивачеството. Каква би могла да бъде ползата за жертвата да види как нападателят страда от същото физическо увреждане, както и тя самата? Защо да не се наложи някаква икономическа реституция към жертвата? Да се наложи непоправимо увреждане върху нападателя означава да се намали неговата производителност и следователно благосъстоянието на обществото. Като се връщате към старозаветния закон, вие се връщате към племенните закони на един първобитен народ.” Тази линия на критика погрешно приема, че принципът lex talionis всъщност не е бил предназначен от Бога да насърчава икономическата реституция от престъпника към жертвата. За всеки християнин, който добре познава Библията си е ясно, че lex talionis насърчава именно икономическата реституция. Тук обаче не изнасям проповед по тематично богословие – това би трябвало да правят презвитерите в обществата, над които пастируват!
Все пак остава въпросът: Кое е наистина „варварско“? Масовите убийства чрез узаконени аборти или изискваните юридически санкции, разкрити в библейския закон? Съвременните християнски антиномисти – което означава практически почти всички християни – гласуват за варварския характер на масовия геноцид над неродените деца. Те са изправени пред избора: Минимални санкции срещу абортите или държавно налагане на библейския закон? Техният отговор е автоматичен. Те крещят на избраните от тях управители, „Дайте ни Варава!“ По-добре да страдаме политически от мълчаливите викове на убиваните деца, заключават те, отколкото да страдаме от теократичното неудобство да призоваваме за публична екзекуция на осъдените аборционисти. Бебетата, набелязани за унищожение, практически нямат официални защитници сред християните. Болшинството християни днес са съгласни с едно: Абортът е по-малкото зло, ако алтернативата е теокрация. В ярък контраст с тях, сме шепата християни, които уверено вярват в цялата Библия, включително и в Изход 21:22-25 и следователно уверено гласуваме срещу абортите като истинското варварство и за библейския закон, като единствената дългосрочна основа на християнската цивилизация.
Биологични благословения
Изход 23:25-26 говори за Божиите позитивни санкции в историята. Тези санкции са биологични. „Но да служите на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест изпомежду ви. Не ще има пометнала или нераждаща в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно.” Безспорно е кой трябва да е източникът на такива позитивни санкции: Бог Бащата. Държавата не е способна да даде такава награда. Така, като обещава биологични награди, Бог заявява Своето заветно служение като Баща.Нарастването на човешкото население, ако е насочвано от Бога в отговор на нарастващото зачитане на Божия закон, е нормативно. Грехът и непокорството са това, което пречи на християните днес да постигнат възложените им задачи. Те са се обърнали към боговете на Ханаан – богове на песимистичната утопия наречена диспенсационализъм. Това, което пречи на християните да се умножат и да напълнят земята не е някаква хипотетичната автономна спирачка на биологичния хаос . . . пречката е тяхното възприемане на ханаанските религии на варварство и разпад. Те са започнали да изработват следствията от тези вражески религии и Бог им позволява да потопят своите църкви в парализиращия песимизъм на езическите вярвания.
Спомнете си изхода от робство на Израел, описан в Библията. Бог каза на своя народ, че техният брой не е достатъчен, за да бъдат способни да завладеят земята на Ханаан изведнъж. Говорейки за езическите общества, намиращи се все още в земята, Бог каза: „Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, докато се размножиш и завладееш земята“ (Изх.23:29-30).
Това е изключително важен текст. Първо, той потвърждава властта на човека над земята и животните. Дори морално извратените ханаански племена притежаваха дадена от Бога власт над природните дела. Хората, а не животните, трябва да завладяват земята. Второ, този текст предупреждава Божиите заветни хора срещу опита да постигнат незабавно господство. Те първо трябва да увеличат броя си, уменията си и капитала си, преди да очакват да царуват над създанието. Езичниците притежават умения и капитал, които са важни за продължаването на човешкото господство. Езичниците могат да бъдат способни управители. Техният труд може да бъде използван от Бога и обществото, докато дойде епоха, в която Божиите хора са готови да упражняват първостепенно ръководство на основата на Божия закон. До този момент етичните бунтовници или ще бъдат новородени чрез Божията благодат или постепенно ще бъдат изместени от новите управители на земята. Дотогава Божиите хора трябва да се задоволяват да чакат търпеливо, усъвършенствайки своите управленчески способности и увеличавайки своя брой. Господството е етичен процес, процес на себевладение под Божия закон.
Бог обеща на Своите хора конкретна награда за заветна вярност: здраве, включително отсъствие на спонтанни аборти сред тях. Това условно обещание би дало възможност на християните, ако те останеха верни като избран народ, да постигнат по-бързо обществено господство. В крайна сметка то би довело до завладяване на цялата земя. Ако християните разбираха смисъла на това да имат много деца, които да обучават в истината на Словото, вместо страхливо да бягат от радостта на голямото семейство, то те щяха заслужено да се радват на обещаните благословения. Бог не ни е обещал нищо по-малко от големи семейства, а децата са безспорно дар от Бога (Пс.127).
В крайна сметка, проблемите са два: Първо, липса на активна защита от страна на християните в полза на живота и второ, нежелание да се раждат повече деца в християнските семейства. Двата проблема имат един и същ корен – омраза към Божият открит закон! Няма спор по това какъв е изходът от този открит бунт: Първо, покаяние и второ, покорство под ясно установените закони на Библията. Без значение кой и колко разбира тези факти, те са неизбежно верни, защото са записани в Словото. Освен това, нека никой да не лъже себе си по отношение на истината, че както убийците на деца, така и непокорните на Бога хора ще получат своята заслужена „награда“.
