Институции, брате!
Безкрайно скитащи в пустинята на собствената си духовна нищета е това, което днес представляват българите. Фалшива история, фалшиво настояще и бъдеще е всичко, което искат фалшивите хора, населяващи центъра на Балканският полуостров. В много отношения, днес нашата държава, България, е най! Ние сме най-бедни в Европа, имаме най-ниски заплати, най-ниска раждаемост, наи-малко живо родени бебета и най-много пенсионери, най-много пустеещи земеделски земи, най-много престъпност, най-много корупция, най-много господари, пардон депутати, на глава от населението, най-много . . . имаме най-много от най-многото, брате!
Властимащите! Ех, властимащите днес не са повече от сиви петна, разлети по напоените с история софийски павета, брате. Да не говорим, че всички са едни мити философи и писатели . . . Като казах писатели, досетих се, че то днес комай има повече писатели, отколкото читатели. И всички пишат ли пишат. Всички имат мнение по всички въпроси. Имат мнение, дори когато няма никакви въпроси и никой им неще мнението! . . . Чакайте, мен друго ми беше на акъла, аз исках да пиша за институциите и всичко, което днес безпринципно се нарича институция. На там уж съм тръгнал, ама се отплеснах, досущ като всички несъществени писатели, дето споменах по-горе . . . За институциите значи:
Има три наредени от Бога институции, които Той е постановил да оперират в областите, за които са сътворени. Тези институции, разбира се, са Семейство, Църква и Държава. Според Словото и трите трябва да работят под Бога, сиреч под Неговият открит закон, за да изпълняват правилно функциите си и да благоденстват всички творения в творението (Вт.28; Екл.12:13; Рим.8:19). И трите институции днес не изпълняват призванието си под Бога, с малки изключения в Семейството и Църквата, които работят, доколкото им позволява Държавата. От Платон и Аристотел, през Присцилиан, Цицерон и Марк Аврелий, до Ришельо, Кант, Маркс, Русо и Дюи виждаме стотици години на поклонение пред мощта на държавата и вяра в нейната изкупителна сила. През двайсети век, социалните философи забили корени в старите езически доктрини и черпещи вдъхновение от революциите, избухнали на границата между късното средновековие и новото време, издигнаха в култ държавата, вярвайки в нейната „способност“ за обществено спасение. Очевидно, наследството на греха води до цялостна смърт – физическа и духовна.
Духовната смърт на съвременното общество се вижда ясно от фалшивите богове, на които това общество служи. Днес хората протягат ръце към своя бог – тоталната държава. Молят се държавата да им даде работа, хляб, образование, здраве, правосъдие, защита и пр. Не вярвах, че зомбитата съществуват, но времето лети и на 40 години се събудих в държава пълна със зомбита. Страшна работа, брае! Какво представлява днес държавата бог и какви са нейните лостове за налагане на държавната религия? Имаме си многоглава ламя. Държавата е съградена от 17 министерства, 31 държавни агенции, множество държавни комисии, изпълнителни агенции, административни структури, области, общини, кметства, наместничества и незнам още какво, па и самите чиновници не знаят. По официални данни от 2012, армията от държавни службаши наброява 150 000 души! И така, какво и как контролира държавата?
Имаме си Министерство на правосъдието. Ех, Министерството на правосъдието е „добро“ министерство, брате! Правосъдието на това министерство е като мазен парцал, напъхан в устата на народа. Ние трябва да си траем и мълчим, а съдията ще отсъди според парата дето му се дава под съдийската банка – тя съдебната система е с вързани очи, нищо няма да види. Законите, според които съдиите съдят, са израз на извратеното схващане за справедливост на днешния човек. Не ни трябва Министерство на правосъдието, което назначава съдии според политическата конюнктура и подир това им дърпа юздите на където ще. Вижте ги нашите съдии, зурлите им са вече изкривени от опъване на юларите, а задниците им зачервени от политическия камшик. Нам ни трябват съдии избрани от районите в които съдят. Мандатност трябва тука! Сиреч, народа нека пряко си избира съдиите, а те облечени в народния вот нека съдят и ако не са справедливи, ще си идат подир един мандат. Естествено в основата на всеки закон, трябва да е Божият закон, брате – само там има справедливост!
Имаме си Министерство на вътрешните работи. Ех, Министерството на вътрешните работи е много вътрешно за народа, брате! Шейсет и една хиляди чапкъни са на клона в това министерство, мамата си джаска – голяма работа! Това министерство пази обществото ни като вълк стадо овце. Ако искате вътрешна сигурност, оставете полицаите без работа. Демек стига с тез катаджийски хранилки! Всеки има право да защити живота, имота и честа си. Всеки трябва и е нужно да борави добре с огнестрелно и хладно оръжие и не трябва да има пречка, всеки да притежава такова. Полицейските началници не бива да се назначават от политиците, те трябва да се избират от региона в който служат, а сами те, да си избират екипите и полицаите. Мандатност трябва тука! Полицейските участъци ще разполагат с бюджет, който им осигури съответното населено място. А и самите полицаи, няма да имат толкоз работа, когато мъжете са въоръжени и всеки крадец рискува да е посрещнат от картечен огън във всеки дом!
Имаме си и Министерство на икономическото развитие. Ех, Министерството на икономическото развитие е пълна подигравка за интелигентния човек, брате! Да имаме таквоз министерство у България, е като да пуснеш глупа блундинка в МОЛ със златна кредитна карта! Не ни трябва нам такова министерство, а пазар без политически контрол. Кражбата на хорските пари е официална държавна политика и таз кражба, най-лесно става, чрез политици, дето са решили да ни развиват икономиката. Дай да дадем икономическа свобода и да смъкнем робския данък (сега е той 40-60%, може и повече, според зависи) от гърба на българите, пък да видим толкоз прости ли сме, та да не се погрижим за себе си и имотеца си!
Имаме си и Министерство на външните работи. Ех, Министерството на външните работи е люта чушка, брате! Нашите външни работи, са определено външни и определено не са наши. Какво му е наше, на „нашата“ външна политика, като правим все онуй, което иска Иван, Джон, Хуан, Йоханес, Джовани, Жан или някои си друг Иван!!! Брюкселските „зелки“, нареждат и вътрешната и външната и по-външната политика до толкоз, че по едно време ептен външни ще се окажем и за държавата, която уж е наша. Няма богоугоден морал в политиката и затова предадохме на външните Ивановци всичко вътрешно: замята си, децата си, бъдещето си . . .
Имаме си и Министерство на финансите. Ех, Министерството на финансите е „голяма“ работа, брате! Финанси има само у това министерство, а те всички са взети от джеба ни. Политиката на това министерство е всички да сме еднакво бедни, нежали различно богати. Няма отърване от безсмислени министерства! Че за що ни е нам министерство на финансите, като че не можем сами да си харчим парите, както сметнем за нужно, ми трябва да има и таквиз, дето да хрантутим, за да ни харчат парите!? Няма логика в тая работа никаква! Една сюрия чиновници лапат нашите парици и единствената им задача е само тази и никва друга. Стига моля ви се, по-добре да поемем отговорност за това къде и как ще харчим това, дето сме заработили – ни повече, ни по-малко. Дай на чиновника да взема решения вместо теб за твоите пари и ще ти пие кръвчицата, като един вампир вечен, като някой си великански кърлеж. Държави са се затривали от таз земя, но чиновника е вечен, брате! Стига да има парички за цоцане.
Имаме си и министерство на отбраната. Ех, Министерството на отбраната е „голяма работа“, брате! От таквоз министерство, ний нужда всякогаш сме имали, ама то сега вече не ни и трябва, защото войниците (младежите) ни избягаха по чужбина, а нас вече ни пази Иван, Джон, Хуан, Йоханес, Джовани, Жан или някои си друг Иван. Славната българска войска я помнят само смахнати историци, като мене, и някои и други българчета, дето са остали в тая клета държава, по Божия промисъл. Няма вече чест у българският войн и у офицерите ни, няма! Войникът в Бога не вярва и съответно няма никакъв фундамент за правилна защита на отечеството си.
Имаме си и Министерство на икономиката и енергетиката. Ех, Министерството на икономиката и енергетиката е страшна простотия, брате! Единствената енергия в енергийното министерство е свързана с усвояването на едни пари. За харчлък на чужда пара, енергия се всякога намира. Строихме и рушихме разните му там централи . . . и атомни и кюмюрени и вятърни и вятърничеви . . . накрая, все тая. Нито икономиката ни се съвзе, нито тока поевтиня, само тлъстите енергетици, станаха по-тлъсти. Тъй или инак, няма конкуренти на енергийния пазар, а само монополисти и картели. Никой от нас не може да си избере доставчика на електрика. Май, май накрая най-добре са онези, дето сами си правят тока и са клъцнали жицата на енергото.
Имаме си и Министерство на труда и социалната политика. Ех, Министерството на труда и социалната политика е извратения, брате! Няма такваз шизофрения, като бригадирското министерство. Това е една от чиновническите хранилки със специално значение за държавата. Държавата ни учи на труд и на помощ! Ние не бихме знаели как да работим, ако не беше „майката“ държава, която и днес, ама с различни думи ни учи, че: „Чавдарчето труда обича на помощ първо се притича“. Ами всички в тая страна са чавдарчета, които са призвани да: „ . . . обичат родината свободна, като своя майка родна“. Това е брате социалната държава. В министерството на труда и социалната политика, работят само честни, социални работници от бедни работнически семейства, готови да „отделят“ от залъкът си, за да сме сити ний, бедния плебс.
Имаме си и Министерство на инвестиционното проектиране. Ех, Министерството на инвестиционното проектиране е бошлав работа, брате! Туй министерство е турено ей тъй, за бройка, за цвят както се вика. Европейска работа, к‘во си говориш. Що да няма още 500-600 чиновничета, дето ще отчисляват по някой и друг лев за силната политическа клика на деня!? Ама разбира се, че ще има, как мислите се пълнят партийни каси, нали трябва да има по някое таквоз бутафорно министерство за парлама. Ей това министерство е точно токвозинко. От него се иска башкъ да си стои и да лапа, а чрез проекти и държавни поръчки, лапа и Партията. Нали знаете! „Води ни, Партийо любима, под бойките си знамена . . .“
Имаме си и Министерство на земеделието и храните. Ех, Министерството земеделието и храните е голяма работа, брате! Ако го нямаше туй министерство и до днес нямаше да знаем криви или прави краставици да ядем!? Да си купуваме ли, да си не купуваме ли прясно мляко от селски крави и да ядем ли ил‘да не ядем прасе от месо!? Без държава, нямаше да има земеделие, а!? Брей, тъпо животно ще да е човек, ако не може без министерство да си сади жито, чушки и домати, да си гледа кокошки, овце и кози, да си меси хляб и да си готви зрял фасул. Ама не, ако си нямахме държавно министерство, всичките щяхме да изпукаме от глад. Благодаря ти „пре-благословена“ държавичке, че бдиш над софрата ми!
Имаме си и Министерство на регионалното развитие. Ех, Министерството на регионалното развитие е развита работа, брате! Тези, ако не знаете, са тесни специалисти в ограбването на регионите. Могат да ви асфалтират селски участък от два километра за 20 милиона лева – без пари направо. Апък ако знаете колко други добрини са направили, ехеее . . . България май е единствената страна в Европа, която има повече села без канализация, отколкото с канализация. Ама така е, традициите трябва да се пазят. Друго си е мома Петкана да иде с менците на селската чешма за вода и да сере в дупка на двора. Регионите могат да се развиват и без пътища и канализации. Важно е кръчми да има, а то не е трудно – дето се вика, България е една голяма кръчма. Нали затова е алкохолна дестинация за всички европейски пишлемета. Пък човек като е пиян не му пука, нито по к‘ъв път шофира, нито къде се изхожда.
Имаме си и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ех, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията . . . има много дълго име бе, брате! Само името му дълго и мераците тоже. В това министерство са все едни техници и технологици, оф остъй са. Днес технологии много, ама гълъбите са по-надеждно средство за предаване на информация, да знайш. Леле, колко отворени колета съм получавал, немож ги изброи. Все липсва по нещо, разбира се. Иначе, транспортът ни е мамата си джаска. Колко души затриха модерните ни държавни превозни средства . . . вие си знаете. Ама ако нямаме такова министерство, „никога“ няма да се научим да шофираме, да работим с компютър, да пишем писма. „Няма“ да има кой да ни прекара жица за телефон и кабел за нет, нали!?
Имаме си и Министерство на околната среда и водите. Ех, Министерството на околната среда и водите, е вече министерство, без околна среда и води, брате! Всичко що е държавна вода и околна среда е все под контрола на банда паразити, които не искат друго от околната среда и водите, освен да са тяхна собственост, барабар с всичко що има вътре из околната среда и водите. Колко язовири отидоха зян, заради баджанаци, шуренайки и леленайки, колко гори изсякоха партийните държанки, колко обрачи от фирми се ообръчиха покрай дървената мафия! Едно време из горите се спотайваха разни револуционери и народни поборници, днес ако вдигнем въстание, няма един пояс, дето да скриеш дружина. Из водите няма риба, а водата по-добре да се не пие! Благодарим на министерството за усилията!
Имаме си и Министерство на здравеопазването. Ех, Министерството на здравеопазването е като един същий ангел на смъртта, брате! Когато държавата се грижи за живота и здравето, всички сме по държавна програма разболявани и по държавна програма лекувани, за да станем по-болни от колкото сме били, че после да станем по-здрави, за да сме по-болни . . . Колкото ви е ясно горното изречение, толкоз ясна е държавната грижа за здравето. Ама тя държавата е божеството на днешния свят, тя най-добре знае, кого да изцели и кого да обрече на смърт, нали така!? Леле каква мафия е фармацевтиката, брате! С хапчета ш‘та разболеят и с други ш‘та целят. Държавен знахар да си у днешно време в България е работа опасна. Бой ще ядеш и гладен ш‘си умреш. Я по-добре пий си билките и бъди разумен с манджата, ще живееш дълго и спокойно, ако ти додея тоз живот, иди на лекар в държавна лечебница, че да та довърши и да се свършва.
Имаме си и Министерство на образованието и науката. Ех, Министерството на образованието и науката на сърце ми лежи, брате! „Тъпи и прости“ щяхме да си останем, ако не беше да ни изучи държавата, ей! Добре, че го имаме туй министерство, панаир и сеир да има за народа. Едни интелигентни кадри се пръкват от нашите школа, „гордял“ се би Паисий! Голяма работа сме значи! Нация възпитана и учена. Всички задължително трябва да се явят в училищата народни, като стадо за клане. Държавата не пуща образованието, като зъл пес осмукан кокал. В образованието няма демокрация има само тоталитаризация. Кой не ходи на школо, скоро няма да му дават, да кара колело. Стъпкани човечета има у нашата държава, роби някакви! Може да не ходиш на работа, може да крадеш ток и вода, може да си последен нехранимайко, но си длъжен да идеш в училище и що!? Нашето училище е като затвор, след 10 годишно обучение, ставаш изпечен престъпник. Ако си научили нещо то не е заради ходенето на училище, а пряко ходенето на училище.
Имаме си и Министерство на културата. Ех, Министерството на културата е класика, брате! Държавата е решила да казва на народа, що е то културно и що не е!? Имаме си чиновници, дето ни окултуряват. Държавата знае да прави музика, театър и кино, да рисува, да преде, че и вълна да тъче. Да строи красиво, да празнува игриво и да линее . . . „пестеливо“. Пълни сме с културни депутати, журналисти, чалгаджии, културисти и други „танкисти“. Без държавна култура, всички да бяхме в на кучето газът!
Имаме си и Министерство на младежта и спорта. Ех, Министерството на младежта и спорта е страшна сила, брате! Ако не ми бе казала държавата, аз не бих спортувал. Добре, че някой се грижи за спорта и младежите, щото ние сме народ простоватий и няма на какво да научим децата си. Друго си е там да има едни заплатаджии, дето да мислят за успоредките в школата и пясъчниците за децата. „Здрав дух в здраво тяло“ и за духа и за тялото се грижи държавата. От люлка до гроб. Я колко министерства са намислили хората и все за нас, глупите хорица, дето не могат и връзките на обущата да си вържат, без държавно постановление от някое си министерство.
Малко е това дето писах, за да се „преклоня“ пред „съвършения“ промисъл на държавата бог. Седемнайсет министерства, брате – ако трябва още ще намислят. Какво ли щяхме да правим, как ли щяхме да живейм, ако ги нямаше всички тези министерства, ама до едно!? Как ли щяхме да се организираме на по-ниско гражданско ниво. С повече самоуправление и по-малко чиновници. С повече децентрализация, с повече пари, които остават в населените места, с месни самоуправления и здрави общности. С избрани съдии и полицейски началници, със свободни кооперативни училища изцяло на частен принцип, без никаква държавна намеса. С болници и лекари, заинтересовани да работят, поради доброто частно финансиране от частни здравни фондове . . .
Не ни се е случила таз благодат, брате! Държавата нарича институция всяко министерство, кметство и автобусна спирка. Аман от институции! Всички са се институционализирали от институции и нормален човек не остана. Ама какво да се прави, тя работата е вече свършена. Семейството не е семейство, Църквата не е църква, само Държавата, разбираш ли е голямата работа. Всичко що диша, трябва да сгъне коляно пред „вездесъщата“ държава и да я хвали и прославя, брате. Кръвнишка работа е тая държава. Живи си изяда „подънниците“, както един змей най-личната мома у селото изяда.
Трябва най-подир всички да се събудим и да си свършим работата! Семейството и Църквата са институции и трябва да натежат на своята си страна, на обществената везна, че да уравновесят дела, който хищните държавни чиновници са захапали така зверски, та чак въздух не могат си поемат. Стига приказки, по-добре да се хващаме за „ралото“, че тая запустяла нива България нас чака! Нас, дето не сме чиновници, а „прости“ семейства и църковни членове.
