Законът на Бога е част от Завета
Основен проблем на голяма част от християните днес е нежеланието им да се покоряват на Бога, което автоматично ги класира в графата „приятели на християнството“. Божието слово, Библията, днес е жертва на странна дихтомия, предизвикана от духа на хуманизма, който като демон се е настанил в опразнената от Божия Дух стая на „християнското“ сърце. Хората, които всяка неделя отчитат присъствие в църковните сгради, са като безплътни духове, лишени от смисъл, форма и съдържание. Няма как тези хора да имат авторитет където и да е, понеже им липсват отговори, а света около нас задава много въпроси. Когато нямаш какво да кажеш или покажеш, предпочиташ да се криеш. Християните са станали професионалисти в криеницата. Християните нямат какво да кажат, понеже не познават своят Бог, сиреч, не познават Словото Му.
Изход 21-23, е част от Словото, за която не сте слушали проповеди. Това са трудни глави, които смущават християните, а някои от тях се срамуват да ги споменават или коментират. Днес в България почти няма презвитери, които поучават „преминалия“ Стар Завет, да не говорим за тематично богословие над Изход 21-23. Това, което аз твърдя по отношение на казусните закони в Изход 21-23 е, че това са юридически приложими закони за всяко общество във всяка историческа епоха. Това са текстове, които заслужават изключително внимание и подробно изследване. Много хора си мислят, че тези закони са неприложими днес, всъщност истинският въпрос е: как точно трябва да се приложат днес? Божият Закон е средство за господство, а законите в Изход 21-23 са значителна част от инструментите за това господство. Християните, които не разбират това, са лишени от най-мощното оръжие дадено от Бога – те са обречени да бъдат роби, вместо настойници. Пропускайки да видят и наложат уникалния законов ред на Бога, християните пъшкат под юриспруденцията на езичниците и се надяват на чудо – такова чудо искаха и фарисеите, но не го получиха от Христос. Още един въпрос: Защо християните са забравили Великото поръчение на своя Господ и не желаят да занесат Неговата слава по цялата Земя?
Изход 21-23 е кратък параграф в Библията, но само върху тези три глави има написани изключително обемни и важни книги. Обърнете внимание на книгата, на Гари Норт „Средство за господство“, това е доста дебела книга. Искам да кажа, че Гари Норт е пожънал богат икономически материал от тези три глави, какво ли може да предложи останалата част от Библията!? Освен всичко, в Изход 21-23 намираме основни текстове, касаещи пряко държавното управление. Християните, които не познават тази част от Словото, са винаги неподготвени с критерии, по които да оценяват днешните политици, дето в продължение на години повтарят едни и същи лъжи, на които всички вярват. Проблемът е в това, че християните невярват, че Библията показва ясен и праведен законов ред, който Бог изисква да бъде налаган.
Нека започна от там, че приложенията на въпросните казусни закони имат изключително широк обхват. Те са част от всеобхватната законова система на Библията. Джеймс Джордан пише, че: “Традиционно протестантската теология се е придържала към три начина на използване, на Божия Закон. Използването на Закона в оправданието е, че той налага законова присъда срещу падналия човек и го движи към Христа. Използването на Закона в освещението е, че той дава морален стандарт за живота на обновения човек. Използването на Закона в господството е, че той очертава управлението, което трябва да се налага от осиновените Божии синове над Неговото създание.“ Напълно съгласен съм с Джордан. Повечето християни, които познавам, обаче не са. Не са съгласни особено с третата точка – господство чрез Закона. Като цяло Църквата пренебрегва ролята на Закона, като средство за господство и поради това, над нас господарства друг закон – закона на дивя хуманизъм.
Казусните закони
Какво представляват всъщност казусните закони? Как трябва да ги разбираме? Трябва ли християните да работят политически, за да ги наложат в гражданското право днес? Дори християните, които вярват в Библията като безпогрешното Божие слово, не са на едно мнение относно отговорите на тези въпроси. Чели ли сте някога подробно изследване на казусните закони в Библията!? Чудите ли се защо не сте!? Направете търсене в мрежата и вижте, колко книги посветени на казусните закони ще откриете!?
Казусните закони са изключително важни и необходими. Те насочат нашето внимание върху конкретни нарушения, като дават и решения за тях, които са разбираеми и обосновани от Бога. Всъщност, ако казусните закони от Изход 21-23 се прилагат днес, то тогава ще имаме общество, което ще гарантира чрез законовата си система, спазване на Десетте Божии Заповеди. От друга страна, ако казусните закони от Изход 21-23 не се прилагат, имаме сигурно доказателство, че хората мразят Десетте Божии Заповеди, не ги живеят, не ги прилагат. Нека ви издам една „тайна“ - точно това е станало: Хората мразят Бога и неговите заповеди, макар да говорят съвсем различни неща. Християните твърдят, че пазят Десетте Божии Заповеди, но отричат казусните закони в Изход 21-23, като по този начин свеждат до изключително ограничено и неясно разбирането престъпления като кражба, убийство, прелюбодейство, хомосексуализъм и т.н. По този начин, разбирането на християните за закон, не е по-различно от определението за закон на хуманистичното гражданско право.
Интересно е да отбележим, че казусните закони лесно се вписват под някоя от Десетте Заповеди, като някои казуси се вписват под няколко заповеди от Декалога. Това е много важно разбиране, понеже би било грешка да се стремим, да категоризираме всеки казусен закон като приложение на една и само на една от Десетте Заповеди. Казусните закони ни позволяват да разберем обхвата на Закона в Библията и да си дадем ясна сметка, че нашият Бог се е погрижил за ред водещ към просперитет и добруване на хората. Тези закони са конкретни приложения на по-общите библейски законови принципи. Гари Норт пише: „Трябва да използваме казусните закони както апостол Павел използва казусния закон, забраняващ обвързването на устата на вол, който вършее зърното на полето (Вт. 25:4). Павел извлича две църковни приложения от този казусен закон: 1) че християнският служител заслужава своята заплата (1 Кор. 9:9-14); и 2) че той заслужава двойна почит (1 Тим. 5:17-18). Те двете са два примера на общия принцип да се избягва кражбата.“ Казусният закон, общият закон и новозаветното приложение на закона са еднакво валидни днес, не по-малко отколкото в дните на Мойсей. Ако този казусен закон вече не е юридически задължителен днес, тогава защо Павел го цитира? Ако е юридически задължителен, на каква основа всички други казусни закони могат да се отхвърлят като неприложими в новозаветните времена?
Всеки принцип на библейско тълкуване е опасен ако твърди, че всеки старозаветен казусен закон автоматично се анулира в новозаветни времена, освен ако е конкретно повторен в Новия Завет. Всеки, който твърди това, навлиза в сериозни проблеми. Любимият ми пример е свързан със скотоложството (сексуални извращения между хора и животни), наричан още и зоофилия. Забраната против скотоложството не е конкретно спомената в Новия Завет. В Стария Завет то се споменава като капитално престъпление (Лев. 18:23-29). Как тогава да гледаме на скотоложството в Новия Завет? Това престъпление ли е или не? Кой е закона, по който да определим морално ли е скотоложството!? Как да го талкуваме, като капитално престапление изискващо смъртно наказание или като жестокост към животните – Библията има ясен отговор, но християните мразят този отговор. Днес християните тълкуват скотоложството, като едва ли не творческа хуманистична версия на животновъдството. Ако пък това действие все още е морално престъпление в Новия завет, трябва ли гражданските съдилища да произнасят присъди!? Ами смъртното наказание, което Бог изисква за скотоложтците!? Ако като християни сте съгласни, че скотоложството е престъпление, ще ви задам прост въъпрос: Можете ли да вземете старозаветното определение за действието като престъпно, а да не вземете старозаветната наказателна санкция?
Нека ви дам и друг пример: Хомосексуалното поведение беше капитално престъпление в Стария Завет (Лев.20:13). Днес то още ли е капитално престъпление? Защо християните удобно странят от тези въпроси? Аз смятам, че СПИН е Божията санкция към хомосексуалистите и обществата, които имат търпимост към това изродско престъпление. Знаете ли, че първоначално СПИН се е наричал GRID, т.е. Gay Related Immunity Disease (Имунна болест при хомосексуалистите). Разбира се, доста добре организираното хомосексуално общество, реагира остро на това наименование и в последствие болестта е преименувана на AIDS или Acquired Immune Deficiency Syndrome (СПИН: Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност). Мислите ли, че смяната на името пречи за правилното тълкуване на тази Божия язва сред педерастите.
Бог определено прилага Своите наказателни санкции, но не само сред хомосексуалните. Няма начин Господ Бог да не съди и обществата, които приемат сред себе си тези хора и толерират тяхното извращение. Направете проста сметка - всички болни хомосексуалисти днес ще бъдат мъртви след 15-20 години, заедно може би с около 300 милиона от хетеросексуалните, понеже и те могат да се заразят по един или друг начин (кръвопреливане или безразборни сексуални контакти). Това, което правителствата отказват да правят, лентивирусът HTLV-III прави с исторически безпрецедентна ефективност. Язвата е изпратена и болестта отдавна се разпространява и в “нормалната” общност, заради сексуалните престъпления на тази общност. Следователно, Бог прилага Своите наказателни санкции върху цялата цивилизация, която отказва да зачита Левит 20:13. Бог не е за подиграване. Ако хората не признаят Божието осъждение и не се обърнат към Неговия Закон, то следващата язва ще е още по-страшна. Сещам се за упорството на фараона, който жертва войската, народа и първородният си син, понеже не пожела да се покори на Господното Слово. В крайна сметка не фараона излезе победител!
По кой стандарт
Зададох доста въпроси, та ако повторя най-важния, няма да ви дойде в повече: Още ли са в сила въпросните казусни закони? Установихме, че принципите на казусните закони определятДекалога. Казусните закони са вечни,както самият Декалог, понеже и те са Слово Божие. Всички тези закони са валидни и днес, освен, когато са изрично премахнати чрез Христовото изпълнение в Новия Завет – това се случва изключително рядко. Следователно казусните закони са все още морално и юридически задължителни. Познавате ли християни, които категорично отричат това? Познавам дост индивиди, които отхвърлят юридически задължителния характер на старозаветните закони и то със злобна агресивност. Тези хора не си дават сметка, че агресията им не е насочена срещу мен или който и да е посветен християнин, а срещу Бога на Библията. Имам много лесен отговор за всички тях, един простичък въпрос: По кой стандарт, „братя и сестри“?Какъв юридически стандарт е върховен в наши дни? Ще бъда още по-ясен: Моля, отговорете ми, по какъв другстандарт, освен Божието Слово, Бог изисква от хората да създават и налагат гражданските закони? Дайте ми стандарт! Дарвинизъм, Марксизъм, Екзистенциализъм, Хуманистичен позитивизъм. . . кой е стандарта!? Отговорете ясно, конкретно и с доказателства основани на Библията!
Никой няма да ми отговори, защото няма да намери стихове, глави и книги в Словото Божие, които да доказват нещо, което е обратно на истината. Единственото, което ще получа е гняв, предизвикан от безпомощните напъни на християнските интелектуалци. Нямате извинение, затова сте предизвикани да покажете само презрението си към Всемогъщия Бог и Неговият Закон. Няма да ми отговорите и кой е вашият стандарт. Вие обичате всеки друг стандарт „братя и сестри“, но не и стандарта на Бога, написан в Стария Завет! Всички се изприщват щом спомена Стария Завет. За Бога, крещят „християните“ никога, никога, никога Стария Завет! Това е горчивата истина. Християните биха живели под всеки друг законов ред, но не и под закона на Бога. Това е парадокс. Имат ли тогава тези християни какъвто и да е завет с Бога? Категорично не! Законът на Бога е част от Завета и не спазването му дисквалифицира всеки, който се самоопределя като християнин. В Йоан 15:10 Христос казва: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.“ Кои са заповедите на Отца, които Христос опази? Христос опази всички заповеди на Отец. Същите заповеди Христос заповядва да пазим и ние, ако искаме да пребъдваме в любовта Му. Ние, християните, сме призвани да спрем моралния разпад в цивилизацията. Дерзайте!
